Читаем Ангелиада полностью

— Рискуват — мрачно отговори Пирбазари. — След края на Номер Едно не могат да си позволят загубата на никой друг. В противен случай няма да са в състояние да изхвърлят никой мирски кораб от мрежата. Не смятат, че „Хармоничен“ е истинска заплаха за Номер Две, а Номер Четири е достатъчно отдалечен и разполагат с достатъчно време да го предупредят, ако някой от изтребителите внезапно реши да тръгне натам. Затова съсредоточават отбраната си при Номер Три.

— Звучи адски рисковано.

— То е адски рисковано — съгласи се Пирбазари. Но планът е достатъчно обоснован. Разрушителите могат бързо да се върнат при Номер Четири, а и самият катапултиращ кораб не е съвсем беззащитен. — Той посочи екрана. — Но не съм склонен да приема, че „Хармоничен“ не представлява заплаха за Номер Две.

Форсайт погледна към съответната част на екрана. Разрушителите от Номер Две бяха обградили големия пътнически кораб. Той се съсредоточи върху тази част от звуковия съпровод и чу как командирът на емпирейската ескадрила нарежда на „Хармоничен“ да отвори въздушните шлюзове и да се приготви за абордаж.

— Нареждат на лайнера да се предаде вече от няколко минути — каза Пирбазари. — До този момент капитанът не отговаря.

Форсайт хвърли бърз поглед към Номер Три. Напусналите Номер Четири разрушители почти бяха навлезли в обхвата на битката и предните кораби вече стреляха с лазерите си срещу нашествениците.

Но мирските изтребители сякаш не ги забелязваха. Като продължаваха да избягват ударите на защитниците, те продължаваха да атакуват катапултиращия кораб.

Погледна отново към лайнера и настръхна. Мирските изтребители не обръщаха внимание на приближаващите разрушители; лайнерът, все още контролиран от врага, стоеше неподвижно; катапултиращ Номер Четири бе напълно открит за атака; Номер Три беше почти също толкова безпомощен.

И все още нищо не се случваше. Защо нищо не се случваше?

И изведнъж разбра.

— Обади се на ЕмОт! — Форсайт сграбчи Пирбазари за ръката. — Кажи им да изключат мрежата.

Пирбазари примигна.

— Господин Върховен сенатор, не могат да го направят. Това е единствената работеща мрежа.

— Зная — каза Форсайт. Всеки момент. Щеше да се случи всеки момент. — Обади се и им предай заповедта.

— Но ако го направим, цялата система ще остане открита — възрази Пирбазари. — Останалите мирски кораби могат да се появят навсякъде!

— Те не искат да се появят някъде другаде! — извика Форсайт. — Не разбираш ли? Искат подкрепленията им да пристигнат точно там! Там, където ще могат да предотвратят унищожаването на предните си сили!

— Но тогава…

— Защо чакат? — Форсайт заби пръст в екрана. — Чакат да изтече времето. Знаят, че в мига, в който унищожат катапулта, ЕмОт ще изключи мрежата. Може би им остава само половин минута.

Пирбазари прехапа устни. Очите му трескаво обикаляха екрана. Форсайт забеляза, че цялата зала внезапно е притихнала. Чуваха се единствено гласовете от предаването.

Пирбазари трепна и посегна към телефона си.

— Да — каза той, докато набираше номера. — Прав сте. Мамка му!

Но вече бе прекадено късно. Докато набираше последната цифра и вдигаше телефона към ухото си, „Хармоничен“ направи своя ход.

От средната част на корпуса се разнесе блясък и дим, който се превърна в пламтяща опашка на ракета. Последва го втори блясък при завъртането на лайнера и следващата ракета подгони първата по петите. След това още един и още един, и още един на всяко завъртане на кораба. Ракетите се нареждаха една след друга, като патета, следващи майка си.

Пирбазари тихо изруга.

— Въздушните шлюзове. Разбира се. Няма оръжейни инсталации или бойни капсули, затова просто са натоварили ракетите си във въздушните шлюзове.

Обкръжаващите лайнера разрушители се опитаха да реагират — защитните им установки откриха стрелба срещу отдалечаващите се ракети. Но се намираха прекалено близо до лайнера, противоракетните им системи бяха твърде бавни, а самите разрушители — прекалено далеч, за да пресекат траекториите им и да поемат ударите върху себе си.

Внезапно Форсайт разбра защо. Разрушителите съвсем предвидливо се бяха разгърнали в отбранителна формация между „Хармоничен“ и катапултиращ кораб Номер Две — най-близката и най-вероятната цел на лайнера.

Но вместо към него, ракетите се носеха към далечния Номер Четири.

Към кораба, чиито защитници се намираха при Номер Три.

Командващият ЕмОт явно беше видял това едновременно с Форсайт. Бяха дадени заповеди и след секунди защитниците на Номер Четири започнаха да обръщат и да се оттеглят.

Всъщност опитваха се да се оттеглят. Но капанът вече беше хлопнал, мирските изтребители зарязаха атаките си срещу повредения катапултиращ кораб и се нахвърлиха върху разрушителите. Дори след като корабите на ЕмОт се насочиха към Номер Четири, изтребителите продължаваха да ги атакуват.

Внезапен проблясък привлече погледа на Форсайт. Защитните лазери на Номер Четири откриха огън и първата ракета беше превърната в прах. Форсайт затаи дъх…