Леши бавно търкаше палеца в показалеца си, като се мъчеше да намали поне част от обхваналото го напрежение. Всичко зависеше от този момент, а точно в него не можеше да направи нищо друго освен да гледа и да чака. Документите от Балморал, които офицерът в момента изпращаше, бяха най-доброто, което можеха да направят от шифровъчния отдел на „Комитаджи“. Но нищо не е идеално. Ако командването на Сераф бе особено бдително или ако разполагаха с много добре програмиран компютър, целият план щеше да се срути като къщичка от карти.

А заедно с него и цялата операция. Плюс, вън от всякакво съмнение, и по-нататъшната му кариера. Телторст щеше да се погрижи за това.

Може би за около половин минута не се случи нищо. Леши се взираше в основния екран, наблюдаваше бавното движение на катапултиращите кораби и се чудеше с какво разполагат ескортиращите ги кораби на ЕмОт. Защитниците бяха с размерите на разрушители — малки, но много добре бронирани и несъмнено тежко въоръжени.

В този случай Леши не разполагаше с капсули на Страшния съд. И все пак тези кораби не биха могли да издържат срещу мощта на „Комитаджи“.

Един от далечните кораби за момент промени посоката си, за да продължи да държи „Хармоничен“ във фокуса на катапулта. Игра на бдителност. Леши предпазливо поемаше дъх. Независимо от изхода, никога не би си позволил да изпусне нервите си пред емпирейците.

— „Хармоничен“, можете да продължите към Сераф — разнесе се гласът. — Попътен вятър.

— Благодаря — отговори капитан Джуаби, докосна едно копче и прекъсна връзката. — Инструкции, господин комодор?

— Чухте човека — каза Леши. — Стандартен курс към Сераф.

Разнесе се отдалеченият рев на двигателите и „Хармоничен“ започна да ускорява. Леши продължи да гледа главния екран, докато лайнерът се отдалечаваше от фокуса на катапулта, и следеше за някакъв признак на подозрителност от страна на разрушителите на ЕмОт.

Но те просто останаха на обозначените си места недалеч от катапултиращите кораби. В пълно неведение за онова, което току-що бяха допуснали.

Той даде на „Хармоничен“ още пет минути преднина, след което кимна към Джуаби.

— Достатъчно. Отворете спасителните докове.

— Отваряне на спасителните докове, слушам — уставно отговори капитанът и посочи съответната конзола. — Изпълнете.

— Доковете отворени — изръмжа офицерът зад конзолата. За разлика от своя капитан, човекът изобщо не си направи труда да прикрие яростта си и чувството си за безсилие. Но пък той не носеше ангел. — Всички докове са отворени.

Джуаби отново погледна към Леши.

— Вие сте на ход, господин комодор.

— Благодаря. — Леши вдигна ръчния си комуникатор. — Първа вълна — старт.

Външният корпус на „Хармоничен“ изригна в пламъци, когато сто малки космически кораба излетяха, подобно на спорите на цъфтящо растение, използвайки въртенето на лайнера за допълнително ускоряване.

Не бяха спасителни капсули. Те бяха разтоварени на Лорелей.

Вместо тях натовариха мирски изтребители клас „Влад“.

— До всички изтребители. План за атака Алфа — нареди Леши. Корабите на ЕмОт маневрираха, за да пресрещнат врага. — Не забравяйте целите си. Не разрушителите, а катапултните кораби.

Командирите на ескадрилите потвърдиха незабавно заповедта… и докато наблюдаваше главния екран, Леши усети как лека усмивка докосва ъгълчетата на устата му. Планът продължаваше да балансира на ръба на острието, но с чакането беше свършено. Сега вече имаше поне някакъв контрол над положението.

Той пое дълбоко дъх, приготви комуникатора си и загледа как изтребителите се готвят за атака.

37.

— Появили са се от спасителните докове на „Хармоничен“ — съобщи Пирбазари на Форсайт, докато държеше отворена вратата на заседателната зала в Правителствения дом. — Охранителните кораби на ЕмОт са влезли в бой.

Заседателната зала беше учудващо пълна, особено за осем часа вечерта, когато всичко отдавна би трябвало да е затворено, а висшите правителствени функционери — по домовете си. Но или всички те бяха работили до късно, или вестта за атаката се бе разпространила достатъчно бързо, за да ги накара да се върнат, за да имат свежи новини пряко от ЕмОт.

Някои от хората оживено говореха по телефоните си. Други разговаряха напрегнато помежду си или просто мълчаливо стояха и зашеметени гледаха главния екран на стената. Екранът показваше множество различни изгледи от отделните кораби и мониторните сателити в района на мрежата и им даваше пълна представа за развиващото се сражение.

— Тактическа ситуация? — тихо попита Форсайт, докато двамата с Пирбазари си пробиваха път между групичките разговарящи. В идеалния случай на един Върховен сенатор щяха незабавно и с необходимата почит да му предложат най-доброто място в стаята. Фактът, че на практика никой не го забеляза, беше показателен за изненадата и шока, които очевидно царяха тук.

— Изглежда, непосредствените им цели са двата най-близки катапултиращи кораба — каза Пирбазари. — Номера Едно и Три. Първата им цел ще е да извадят от строя катапулта, така че да отворят място за останалите си сили.