Читаем Ангелиада полностью

— Това не ми харесва — изръмжа Телторст. — Не могат просто да жертват хора и кораби по този начин. Настоявам да пратим изтребители и да ги посрещнем на безопасно разстояние от „Комитаджи“.

Леши и Камбъл отново се спогледаха — този път едва сдържаха търпението си.

— Не е необходимо, господин Телторст — каза Леши. — Защитните системи на „Комитаджи“ спокойно ще се справят с подобна заплаха.

— Освен ако не е някакъв номер.

— Не е номер — търпението Леши започна да го напуска. — Това е тактика на отчаянието. Нищо повече. Емпирейците хвърлят срещу нас всичко, което могат, само и само да ни забавят и да успеят да прехвърлят в системата истински бойни кораби.

— Освен това почти със сигурност не знаят, че в системата е останала една мрежа и тя е под наш контрол — добави Камбъл. — Разчитат на защитните сили от другите четири системи. Затова всеки опит да ни забавят на всяка цена им се струва разумен.

— Във всеки случай изпращането и събирането на изтребителите ще отнеме време, което не искам да губя — заключи Леши.

— Защо ни е да бързаме? — попита Телторст. — Сам казахте, че емпирейците не могат да направят нищо — очите му се свиха подозрително. — Или може би е свързано с лайнера, който напусна Лорелей веднага след поразяването на скоростния катапулт?

Леши силно се беше надявал, че Телторст не го е забелязал.

— Да, лайнерът е част от плана — потвърди той, като се стараеше гласът му да звучи твърдо. — Естествено, искаме да го отрежем от катапулта преди да се е прехвърлил.

— Защо? — не отстъпваше Телторст. — При сегашното им ускорение ще им е необходимо почти толкова време да стигнат дотам, колкото и на нас. Много преди това отсъствието на куриерски капсули ще е предупредило врага за присъствието ни. Какво ви интересува, че ще напуснат Лорелей и само ще потвърдят, че „Комитаджи“ се намира в системата на Лорелей? — Веждите му се вдигнаха. — Разбира се, освен ако нямате някакъв друг план за лайнера. Или за „Комитаджи“.

Този човек определено бе по-умен, отколкото изглеждаше.

— И какви биха могли да бъдат тези планове? — попита Леши.

— Никакви, надявам се — мрачно каза Телторст. Защото, сигурен съм, вашите заповеди са да превземете и задържите системата на Лорелей.

— Моите заповеди са да поставя световете на Емпирей под властта на Мира — каза Леши, като внимателно произнасяше всяка дума. — Моите първоначални стратегически инструкции са да превзема и задържа системата на Лорелей.

— За да се използва като плацдарм за по-нататъшни действия срещу Емпирей — рязко каза Телторст. — Това означава да останете тук и да се консолидирате.

— Групата на „Баланики“ вече контролира мрежата възрази Леши. — Когато групата на „Македония“ стигне Лорелей, ще установи контрол върху полетите около планетата. В заповедите ми не се споменава нищо за оставане тук.

— Разбирам. — Гласът на Телторст бе станал заплашително тих. — С други думи, победата е спечелена. Честито. И какво смятате да правите сега?

Леши го погледна право в очите.

— Висшият съвет определи тази кампания като спасителна операция. Основната ни цел е да спасим народите на Емпирей от продължаващата инвазия на ангелите.

— И?

— Затова единствено правилното решение е да прехвърлим атаката в територията на истинските ни врагове. Ето защо смятам да прехвърля „Комитаджи“ при Ангелиада.

Телторст беше зашеметен.

— Какво? — извика той. — Ако си мислите, че можете…

Преглътна останалата част от изречението.

— Това е лудост — продължи той. Гласът му беше все още напрегнат, но вече се владееше. — Видяхте какво ни се случи при първото ни идване тук. Когато се появите в Сераф, още същата минута ще бъдете изхвърлен.

— Зная. — Леши посочи дисплея. — Точно затова ми трябва лайнерът.

— Обяснете.

— Не вие командвате тук, Адютор — заяви Леши. — Ще видите, когато стигнем.

В погледа на Телторст се четеше чиста ненавист.

— Бих могъл да давам заповеди на този кораб, комодор — тихо каза той. — Мога да ви обвиня в некомпетентност и да поема командването. Независимо от очевидното ви презрение към Адюторите, аз разполагам с тази власт.

— Може би. Но само ако успеете да убедите всички на борда да ви повярват. И да докажете моята некомпетентност.

Цяла минута единственият звук бе приглушеният шум от разговорите в командната зала под тях. Никой на балкона не продумваше нито дума и Леши изпита странното чувство, че всички са затаили дъх. А можеше и да е така.

— След два дни няма да има нужда да доказвам некомпетентността ви — най-накрая се обади Телторст — Вече ще сте я доказали сам.

— Може би — каза Леши. — До онзи момент обаче аз все още командвам този кораб.

Очите на Телторст се стрелнаха към тактическия дисплей.

— И какво ще реши командващият по отношение на приближаващите вражески кораби?

— Вече ви казах. Командир Камбъл?

— Харпиите са готови за поразяване на приближаващите цели — енергично (и с нотка на облекчение, забеляза Леши) докладва Камбъл.

— Изстреляйте Харпиите — нареди комодорът, без да сваля очи от Телторст.

— Харпиите изстреляни, сър.

— Кой би повярвал? — промърмори Орнина и поклати глава.