Читаем XIV колония полностью

— Прав сте. Харчим милиарди. Съветите нямат избор, освен да правят същото, да харчат същите суми, ако не и по-големи. Разликата е, че ние можем да си го позволим за сравнително дълъг период от време, а те не могат. Когато харчим пари за държавни проекти, те се завъртат в икономиката като заплати и реализирана печалба. Когато Съветите харчат, това е просто дупка в бюджета. Там няма свободен пазар. Парите изтичат от хазната и не се връщат. Заплатите се контролират от държавата, печалбата се регулира, така че те трябва непрестанно да печатат нови пари, за да плащат старите си сметки. Докато нашите ги рециклираме. Те не могат да ни излязат насреща, долар за рубла, година след година. Невъзможно е. Комунистите така и не успяха да получат легитимността на обществената подкрепа. Властта им се основава само на груба сила и заплаха с терор. Времето работи срещу тях. Комунизмът е просто една съвременна форма на крепостничество, без каквито и да било предимства пред капитализма.

— Режимът е с глинени крака от самото начало.

— Искам да знаете, че не съм войнолюбец. Американският народ не си поставя завоевателски амбиции. Ние искаме траен мир.

Рейгън беше искрен. Във вътрешния джоб на сакото си носеше по всяко време ламинирана картичка с кодове, с които можеше да бъде изстрелян целият ядрен арсенал на Америка. Отвън пред вратата чакаше сътрудникът му по военните въпроси с кожено куфарче в ръка, в което се намираше пусковата система. Общо Съединените щати притежаваха 23 464 ядрени бойни глави. Съветският съюз беше натрупал 32 049. Рейгън ги наричаше „инструментите на Армагедон“. Една малка част от тези оръжия беше достатъчна, за да унищожи изцяло човешката цивилизация. А неговата цел бе те никога да не влязат в употреба.

— Вярвам ви — каза папата. — Вашата пратеничка беше твърде убедителна. Тя е умна жена. Добър избор.

Само че тя изобщо не беше негов избор. Ал Хейг се бе спрял на нея измежду своите аташета в Държавния департамент. Но Йоан Павел бе прав. Тя беше млада, умна и интуитивна и Рейгън постепенно бе започнал да се осланя на преценката й по отношение на Ватикана.

— След като говорим открито — отвърна той, — позволете ми ви кажа, че не бива да скромничите. Вие също сте майстор на двойната игра. Сещам се за онзи свещеник, на когото се скарахте на шосето в Никарагуа, уж в изблик на гняв. Казахте му да напусне поста си в правителството, но той не се подчини. Предполагам, че този човек сега е отличен източник на информация относно всеки ход на сандинистите. А кой би го заподозрял след такова публично унижение!

Йоан Павел не каза нищо, но Рейгън виждаше, че заключението му е правилно. Сандинистите бяха съветски марионетки в Централна Америка. Неговите хора вече търсеха начини да ги отстранят; вероятно същото правеше и неговият събеседник.

— Трябва да водим далновидна политика — каза Йоан Павел. — Такава, която да обхваща цялата Земя и да спомага за постигане на справедливост, свобода, любов и истина. Мирът трябва да бъде нашата цел.

— Без съмнение. Имам една теория. За мен СССР е по същността си християнска държава. Руснаците са били християни дълго преди да станат комунисти. Ако следваме този курс, мисля, че ще можем да наклоним везната в обратната посока, Съветският съюз да се завърне към християнството, а тази преживяла вековете религия да засенчи комунизма.

Той се запита дали папата няма да си помисли, че се опитва да го подкупи. От докладите на пратеничката си бе изградил мнение за него като човек на реда и предвидимостта, предпочитащ да борави с познати величини. Човек на разума, който не понася двусмислици, импулсивност и екстремизъм и премисля всяко нещо по няколко пъти, преди да вземе решение. Но особено ненавижда да му говорят онова, което събеседниците му си мислят, че иска да чуе.

— Вярвате ли това? — попита папата. — Със сърцето си, с ума, с душата?

— Не съм човек, който ходи редовно на църква. Но вярвам в Бог. И черпя сили от тази дълбока вяра. Между нас има нещо, което ни свързва.

Йоан Павел очевидно си даваше сметка за тази връзка. Предишната година и по двамата бяха стреляли от близко разстояние. При Рейгън куршумът бе заседнал в белия дроб, докато при Йоан Павел и двата бяха минали през торса, по чудо без да засегнат жизненоважен орган.

— Бог ни спаси — каза Рейгън, — за да сторим онова, за което сме призвани. Какво друго обяснение би могло да има?

Той винаги си бе мислил, че всеки човек се ражда с божествена цел. И че всички тези цели са подчинени на един цялостен план, извън контрола на отделната личност. Знаеше и друго: че папата също вярва в силата на знаменията и в Божията воля.

— Съгласен съм, господин президент — каза папата тихо, почти шепнешком. — Трябва да го направим. Заедно.

— В моя случай стрелецът беше просто някакъв луд. Но във вашия бих казал, че го дължите на Съветите.