Читаем Unknown полностью

Бях на шестнайсет години, живеех като волна птичка и по онова време единственото, за което се притеснявах, бе кога ще успея да си купя своя си сергия.

Господин Салмън ми съобщи, че на Олд Кент Роуд имало доста хубави сергии за продан, понеже мнозина младежи били мобилизирани и отивали да се сражават за краля и за родината. Според него точно сега бил моментът да се спазаря изгодно. Благодарих на фурнаджията и го помолих да не казва на дядо какво съм наумил, понеже исках да „се спазаря“ още преди да е разбрал.

Следващата събота сутринта помолих дядо да ме пусне за час-два.

- Да не си си намерил гадже? Надявам се все пак да не си се пропил.

- Нито гадже съм си намерил, нито съм се пропил - усмихнах се аз. - Но ти обещавам, дядо, че ако се случи, ти ще научиш пръв.

Вдигнах ръка към шапката си и се отправих към Олд Кент Роуд.

Прекосих Темза по моста Тауър и продължих на юг - навлязох в квартали, където дотогава не бях и стъпвал, и когато стигнах конкурентното тържище, направо не повярвах на очите си. Никога не бях виждал толкова много сергии на едно място. Бяха подредени в дълги-предълги редици. Имаше всякакви: тесни, широки, ниски, боядисани във всички цветове на дъгата, върху някои се мъдреха имената на стари родове от Ист Енд. Цял час оглеждах обявените за продан сергии, но единствената, при която се върнах няколко пъти, беше със синьо-златист надпис отстрани: „Най-голямата сергия на света“.

Жената, която продаваше великолепната вещ, разказа, че сергията била правена само преди месец и че баща и, убит от германците, се бил изръсил с цели три лири стерлинги: тя нямало за нищо на света да я даде за по-малко.

Впуснах се да и обяснявам, че разполагам само с две лири стерлинги, но ще изплатя останалите пари най-много до половин година.

- Не се знае дали след половин година някой от нас ще бъде жив - тросна се жената и поклати глава с вид на човек, който се е наслушал на такива приказки.

- Тогава ще ви платя две лири стерлинги и шест пенса, а като залог ще добавя сергията на дядо ми - отсякох аз, без много-много да му мисля.

- И кой е дядо ти?

- Чарли Тръмпър - оповестих гордо, макар че, да ви призная, хич и не очаквах жената да е чувала някога за него.

- Не думай! Чарли Тръмпър ти е дядо!

- И какво от това? - подметнах предизвикателно.

- В такъв случай двете лири стерлинги и шестте пенса са предостатъчни засега - каза жената. - Но се постарай до Коледа да се разплатиш.

Така за пръв път осъзнах какво е да се ползваш с добро име. Връчих на жената всичките си спестявания и обещах до края на годината да и броя останалите деветнайсет шилинга и шест пенса⁷.

Скрепихме сделката с ръкостискане, след което хванах ръчките на сергията на колелца и я затиках през моста обратно към Уайтчапъл Роуд. Още щом зърнаха прелестната вещ, Сал и Кити заподскачаха от радост и дори ми помогнаха да напиша отстрани: „Чарли Тръмпър, честен търговец от 1823 г “

Веднага щом приключихме, хич и не чаках боята да изсъхне и затиках победоносно сергията към пазара. Още отдалеч грейнах в усмивка.

Тълпата, струпала се около сергията на дядо, ми се видя по-голяма, отколкото обикновено в събота сутрин, и аз се учудих какво ли става.

- Ето го малкия Чарли - провикна се някой и неколцина от насъбралите се се извърнаха към мен.

Веднага разбрах, че се е случило нещо, пуснах ръчките на новата сергия и се завтекох към навалицата. Хората веднага се отдръпнаха и ми сториха път. Когато излязох отпред при сергията, първото, което видях, беше дядо - лежеше на улицата с глава, подпряна на щайга ябълки, и лице, бледо като платно.

Изтичах при него и коленичих.

- Аз съм, дядо, Чарли, тук съм вече - извиках. - Какво да направя? Само ми кажи и ще го сторя веднага.

Той само примига уморено.

- Слушай внимателно, моето момче - изрече задъхано. - Сега вече сергията е твоя. Не я изпускай от очи.

- Сергията, дядо, си е твоя. Ти какво ще правиш без нея? - възкликнах аз.

Той обаче вече не ме чуваше.

Дотогава не си бях давал сметка, че някой от хората, които познавам, може да умре.

2.

Погребаха дядо Чарли в ясна утрин в началото на февруари, опелото беше в църквата „Сейнт Мери и Сейнт Майкъл“ на Джубилий Стрийт. Когато хорът застана на мястото си, вътре в църквата нямаше къде игла да падне, та се наложи дори господин Салмън, дошъл в дълъг черен балтон и с широкополо черно бомбе, да стои прав в дъното.

Когато на другата заран Чарли затика новата си сергия към мястото на дядо си на улицата, от закусвалнята излезе господин Дънкли - да се полюбува на придобивката.

- Побира два пъти повече, отколкото старата сергия на дядо - похвали се момчето. - И което е по-важно, остава ми да платя само деветнайсет шилинга и шест пенса.