Читаем Тръпка полностью

— Може да се направи за не повече от пет секунди — казва той.

— Но защо?

— Казах ти снощи, за изнудване.

Иска ми се да му вярвам, но не съм сигурна.

Студеният му поглед става замислен.

— Или може би е насочваща следа. Някой иска да се разровя и да намеря отговорите.

Вътрешностите ми се свиват. Има нещо, което искам да си остане заровено.

— Може ли да ми я върнеш? — пита Къртис.

Колебая се. И я пъхам в джоба на якето си.

— Съжалявам, но картата води до тежки последици. Трябва да кажа на другите.

Той кима, лицето му потъмнява.

Засегнат е, че не му вярвам.

— Претърсих и стаята на Хедър и Дейл — казвам аз, за да подчертая, че не е лично.

Къртис повдига вежди.

— Така ли? Аз също. Кога го направи?

— Преди пет минути. — Ще му кажа за кредитната карта на Саския по-късно. Искам Брент да присъства, защото Къртис ще избухне. — А ти?

— Докато закусвахте.

— Доста рисковано. Намери ли нещо?

— Само огромно количество лак за коса.

— Мислиш ли, че и Дейл вече го използва — казвам аз.

Къртис се засмива и напрежението се разсейва.

След това казва:

— Претърсих и твоята стая.

Заболя ме. Сега знам, какво чувства.

— Правилно.

Той вади сребърносиня гривна от джоба си и ме поглежда. Изчервявам се.

— Какво?

— На Саския е.

— Знам, тя ми я даде.

Той свива очи.

— Кога?

Насилвам се да издържа погледа му.

— Когато още бяхме приятелки.

Той повдига рамене и ми я връща. Не я искам — от самото начало не я исках — но я набутвам в джоба си при картата за лифта. Ще я хвърля в първата пукнатина. Взех я със себе си само защото мислех, че ще му хареса като спомен от сестра му, но моментът вече отмина.

Тръгваме надолу по коридора.

— Докъде стигнахте с операторската будка? — питам аз.

— Влязохме вътре, но не можахме да подкараме кабинката. Нито един от бутоните не работи. Или електричеството е спряно, или някой ги е повредил.

— Нямаше ли радиостанция?

— Не, но се вижда къде е била. Някой я е взел.

Откриваме останалите в ресторанта.

— Дайте да огледаме отвън — казва Дейл, преди да успея да спомена картата за лифта.

Къртис сочи ботушите на Хедър.

— Някой трябва да остане тук с жена ти.

Дали иска да защити Хедър от опасност, или да защити нас от това, което тя може да направи, ако остане сама? Подозирам, че е второто. Къртис, изглежда, не харесва Хедър, забелязах го още преди десет години. Когато Хедър и сестра му живееха заедно, имаха постоянни разправии и Къртис няколко пъти трябваше да се намесва.

— Нямам нищо против да остана с нея — казва Брент.

Дейл прави крачка напред.

— Не и ти, по дяволите.

Забелязвам, че Къртис прикрива усмивката си.

— Ти и шибаните ти ботуши — просъсква Дейл.

Хедър трепва.

Не ми харесва как Къртис и Дейл се съюзяват срещу нея. Дейл очевидно иска да огледа наоколо, но няма да остави жена си с Брент.

— И аз мога да остана — казвам аз, — Къртис и Дейл да вървят.

Ако телефоните са някъде навън, вярвам, че Къртис ще ги намери. Така или иначе, искам пак да си поговоря с Хедър.

Дейл кима недоволно.

— Окей — казва Къртис, — първо да се екипираме. Взел ли си предавател за лавини и въжета?

— Предавател имам, но не и въжета — казва Дейл.

— Можем да вземем от склада.

— Трябват ли ни наистина?

Къртис повишава глас:

— Шегуваш ли се? Не са отъпквали снега от месеци, пластовете са нестабилни. Лавината просто чака да се случи. А що се отнася до пукнатините…

Ледниците са особено опасни по това време на годината — множество пукнатини, но малко сняг да ги запълни. По време на ски сезона техниците натрупват сняг в по-плитките, а по-дълбоките ограждат с въжета.

— Не е толкова страшно — казва Дейл.

Къртис се обръща към нас.

— Докато ни няма, имам една малка работа за вас. — Той бърка в джоба на якето си, измъква няколко връзки с ключове и като фокусник ги поставя последователно на масата.

Дейл грабва една от тях.

— Това е ключът от вкъщи. Това си е направо невъзпитано, пич.

— Извинявай — казва Къртис, макар че явно не го мисли. — Трябваше да го направя, за да видя дали стават в някоя от тези врати.

— Кога ги сви? — пита Дейл.

— Докато закусвахте. Не можех да рискувам някой да ги скрие.

Дейл тряска ключовете на масата и излиза.

На масата виждам ключа от моя апартамент, ключа от колата ми и дори на отделна халка малкото ключе за катинара на колелото ми. Къртис е трябвало да бърка във вътрешния джоб на раницата, за да ги намери между резервните тампони и презервативи, които за всеки случай бях взела, мислейки си за него.

Сякаш пак ме удариха в стомаха.

След като половин час пробвам различни ключове в ключалките, най-после се предавам:

— Кой ще пие кафе?

Когато донасям чашите, Брент и Хедър са седнали в ресторанта един до друг. Млъкват, щом ме виждат, което ми подсказва за какво си говорят. Издърпвам един стол. Брент прокарва пръсти през косата си. Хедър барабани с перфектните си нокти по масата. Толкова ми е странно да си ги представям заедно. Тя е пълна моя противоположност. Надявам се да прояви разум и да не казва на Дейл, защото Брент ще закъса.