Читаем Тръпка полностью

Гравитацията ме притегля надолу. Пускам граба. Височината е голяма и ще усетя удара при приземяване. Тежестта на цялото ми тяло се стоварва върху прасците. Продължавам да се пързалям напред, благодарна за всичките преси за крака, които тренирах във фитнеса.

От върха се носят окуражителни крясъци. Докато се откопчавам, Къртис се спуска, после Одет, правят същия трик, което ми показва как мога да подобря моя. Гледам къде се приземяват: виж ти, само на метър по-далеч от мен!

След това скача Саския, после Жулиен и Брент и аз се усмихвам, тъй като и те изпълняват моя трик. И Дейл го прави, но задържа граба, завъртайки се два пъти и пуска ръката, за да направи инди граб, преди да се приземи. Не съм изненадана, че „Оукли“ са избрали точно него. Той има собствен стил.

— Пфу! Двоен граб — казва Джулиан. — Хич не ги харесвам.

На връщане вървя след Одет. Снощи ѝ бях на гости и стояхме до късно да гледаме френски DVD-та за сноуборд. Когато Саския не е наблизо, Одет е различна, по-спокойна е, предполагам и аз. Не ми каза къде е Саския, а и аз не попитах, но усетих, че са имали някакво спречкване. Говорихме си за целите, които си поставяме този сезон: състезанията, в които искаме да участваме, триковете, които се надяваме да усвоим. Ако беше британка, в никакъв случай нямаше да споделям с нея тези неща, но тя е толкова по-напред от мен, че няма значение.

Саския и Жулиен са точно зад нас. Нейният френски сигурно е по-добър от неговия английски, защото отново разговарят на френски. От начина, по който сочи към рампата, се вижда, че ѝ дава съвети.

— И на френски ли е същият досадник? — питам дискретно Одет.

Очаквам да се разсмее, но тя дори не се усмихва.

— Да.

Май наистина никак не го харесва, но има логика. И двамата са невероятни сноубордисти, но докато Жулиен използва всяка възможност да се самоизтъква, Одет си мълчи и просто се пързаля. Ако Къртис не го беше споменал, никога нямаше да разбера, че тази седмица във Варс е била втора на Световната купа на FIS.

— Какво тренираш днес? — пита Одет.

Колебая се:

— Бекфлип, надявам се. — Сега вече не мога да се измъкна.

— За първи път ли ти е?

— Да. Много съм нервна.

Пръстите ѝ, скрити в ръкавицата, стискат ръката ми.

— Не се притеснявай. Ще го направиш!

Брент се приготвя за скок.

— Време е за бекфлип — казвам му тихо. — Последен съвет?

— Не се приземявай върху главата си — хили се Брент. — Не бой се, беше страхотна на батута. Все пак отдай се изцяло. Не искаш да почнеш и да се откажеш по средата.

От начина, по който върви, приведен и отпуснат, със смъкнатите си джинси, човек никога не би предположил, че Брент е елитен спортист. По-скоро ще си помислиш, че се е напушил с трева или просто е флегматик. Но после го виждаш върху сноуборда.

Той се изстрелва във въздуха и прави гигантско 720°. Изглежда, не изпитва страх. Завиждам му. Ръцете ми се изпотяват в ръкавиците. Докато се закопчават, Саския отново разпитва Жулиен. Нямам търпение да видя изражението ѝ, ако успея да направя бекфлипа.

Къртис се изправя.

— Ще се спускаш ли?

— Не. След теб — казвам аз, защото не съм съвсем готова.

Къртис се засилва и прави плавен бекфлип. Всички викат одобрително.

Сега вече наистина трябва да го направя. Засилвам се надолу. Скоростта е важна — имам нужда от достатъчно време във въздуха, за да обърна борда. В момента в който носът на борда стига до върха на пайпа, се накланям назад.

Прилича на въртенето на увеселително влакче. С тази разлика, че вместо да си седиш добре обезопасена, нямаш никаква представа, какво ще се случи. Зрителното ми поле става синьо, после бяло. Ако се ударя в земята точно сега, сигурно ще си счупя врата. После пак виждам синьо небе и докосвам земята, а бордът е под мен.

Виковете са по-силни, отколкото бяха за Къртис.

Когато се присъединявам към Къртис, той ми кима в знак на уважение: „Добре“.

Махам с ръка, сякаш не се е случило кой знае какво. Но вътрешно ликувам. Не знам защо, но похвалата на Къртис ми е по-важна от похвалата на всеки друг. Сякаш в него баща ми и брат ми се съчетават в едно. Впечатлявайки го, сякаш съм постигнала невъзможното и съм впечатлила и тях. Знам, че е глупаво, тъй като чувствата ми към него съвсем не са братски, но ще запазя този момент.

Саския полита във въздуха и не мога да скрия усмивката си, когато пак прави спин. Качих летвата и ще трябва да се напъне, за да я стигне.

Къртис вижда изражението ми.

— Внимавай със сестра ми.

— Какво искаш да кажеш? — питам, стресната.

— Просто… внимавай.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да ѝ отстъпя?

— Не. Просто не обича да губи.

Смея се.

— Че кой обича?

Къртис отваря уста, сякаш иска да каже още нещо. Но после я затваря.

Започвам да се чудя дали не ми е извъртяла още някой номер. Нали вече имаме примирие. Без удари под кръста.

— Не се тревожи — казвам аз. — И аз мога да играя твърдо.