Залогът беше твърде висок за Кейн. Не можеше да рискува всичко да пропадне. Трябваше да се справи с този проблем, преди нещата да са стигнали твърде далече.

Кейн знаеше точно какво трябва да направи със Спенсър и Мануел.

Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

Елизабет (Бетси) Мълър

Възраст: 35 г.

Домакиня. Пет деца на възраст под десет години. Съпругът й е строителен инженер. Инструкторка по карате през почивните дни. Републиканка. Стари глоби за паркиране (допустими за член на жури). Ограничени финанси. Реставрира мебели и ги продава по Ибей. Социални медии — Фейсбук и Инстаграм — с интереси предимно към източните и смесените бойни изкуства.

Вероятност да гласува „невинен“: 45%.

33

Оставих Боби в здравната служба и се отправих към съдебната зала. Бяха се обадили на парамедичката да ми предаде, че Хари иска да се срещне с мен и прокурора в кабинета си.

Когато влязох, върху масата на защитата имаше един-единствен лаптоп. Моят, с архивиран файл, който очакваше да бъде отворен. Поне още разполагах с документацията.

— Ей, нещо против да остана? — разнесе се нечий глас.

Арнолд Новослик седна на масата и стовари дебела папка до компютъра ми.

— Мислех, че ще си тръгнеш с Карп — отбелязах.

Арнолд избута стола си, обърна се с лице към мен и каза:

— Хонорарът ми е изплатен авансово. Мога да си тръгна по всяко време. Обаче консултантът по избора на жури струва толкова, колкото последния избран от него състав. Знаеш го. Трябва да остана до края. Може би ще помогна, не знам. Досега не съм зарязвал дело, а конкретно това ме изкушава.

— Аз пък се изкушавам да те уволня, но не е като да няма свободни места в екипа на защитата. Освен това ти първи се притече на помощ на Боби, като получи пристъп — отговорих.

— Имам си моменти на слабост — каза Арнолд, отвори папката си и ми подаде някакъв документ. — Това е окончателният ни списък на съдебните заседатели. Има и биографии за всеки. Редактирах го днес сутринта, след като получихме новината — каза той.

— Каква новина?

— Ами наложи се да добавя името на една резерва. Жена от първоначалния състав, Бренда Коволски, е била прегазена снощи. Мъртва е. Според полицията смъртта й е подозрителна. Сутринта видях, че лейтенантът влиза на среща със съдията.

— По дяволите!

— И още как — съгласи се Арнолд. — Търсиха те. Прайър вече е при съдията, чака те. Направи всичко възможно да убедиш Хари да не изолира журито.

— Да не се опитваш да ме учиш как да си върша работата? — попитах.

— Не, но не ти вярвам. Ти пък не ме харесваш. Да започнем с честност и да продължим нататък — каза той.

Кимнах и го оставих да разположи папките си на бюрото. Двамата не си допадахме. Консултантите по избор на съдебни заседатели бяха необходимото зло при големите процеси. Те струваха скъпо, но изобщо не беше ясно доколко повлияват на резултата.

Арнолд обаче беше прав за едно. Изолирането на съдебните заседатели беше най-лошото, което може да се случи по време на един съдебен процес. И двете страни не го искат. Седмици, дори месеци избираш идеалните съдебни заседатели. Обикновено защитата търси по-творчески настроените. Хора с въображение. А обвинението се нуждае от войници. Хора, които изпълняват нареждания и не се оплакват. Всяка от двете страни се старае да запълни състава на журито със свои хора.

Но всъщност и двете страни искат съдебен заседател, който сам да вземе решение, след като изслуша свидетелите. Заседателите би трябвало да са хора със свободна мисъл, от различни прослойки и представителни за местната общност.

Когато бъдат изолирани от външния свят, техните нагласи се променят. Те прекарват много време заедно в необичайна ситуация, различна от ежедневието им. Стават едно цяло. Ние срещу тях. А въпросното „тях“ обикновено е съдебната система, която им забранява да гледат телевизия, да четат вестници или да се приберат у дома преди края на процеса. Така те престават да бъдат самостоятелни личности и се превръщат в колективно съзнание.