Читаем Тринайсет полностью

Изборът на съдебни заседатели продължаваше вече два часа, а съдията едва бе преполовил втория ред. Проблемът беше, че започна от другия край, не откъм Кейн. До голяма степен от съдията зависеше как протича изборът на заседатели. Кейн беше виждал много различни подходи. Тъй като имаше елемент на произволност, съдиите не спазваха строга процедура. Някои просто напосоки прочитаха номер от списъка. Други смятаха, че кандидатите за съдебни заседатели не влизат и не сядат в определен порядък, така че разположението им и бездруго съдържаше силен елемент на случайност. Съдия Хари Форд, както се представи самият той, предпочиташе този подход — по реда на местата.

Той изнесе реч относно ролята на съдебните заседатели и обясни как протича едно наказателно дело. Кейн беше чувал всичко това и преди, но за пръв път толкова ясно обяснено.

Започна изборът. Най-напред дадоха думата на тези, които искаха да си направят отвод. Шестима имаха почивки, които бяха резервирани и заплатени, болни роднини или уговорени медицински прегледи, поради което бяха освободени.

След това ги подхванаха с въпросите.

Разпитваха ги един по един, обвинението и защитата ги приемаше или отхвърляше. Защитата имаше право на ограничен брой отхвърляния на заседатели, без да посочва причина. Можеха да го направят дванайсет пъти. След това бяха длъжни да посочат причина за непригодността на даден заседател. Една от жените беше отхвърлена от защитата, без да й зададат дори един-единствен въпрос. Определен брой съдебни заседатели бяха застигнати от същата съдба и защитата имаше право на едно последно отхвърляне. Прокурорът беше отхвърлил само един човек, като доказа, че той е отдавнашен фен на Боби Соломон.

Кейн заби нокти в дланите си. Не заради болката. Не усещаше болка. А защото така не мърдаше с ръце, държеше ги неподвижни. Не искаше да излъчва притеснение. Не и сега.

Десет съдебни заседатели бяха приети и от двете страни. Оставаха за запълване само две места. В ложата на журито имаше четири празни стола. Два за съдебни заседатели, два за резерви. Един мъж зае свидетелското място, за да отговаря на въпроси. Представи се като Брайън Дейл. Женен, но без деца. Мениджър в „Старбъкс“. Беше се преместил в Ню Йорк заедно със съпругата си преди шест години от Савана, Джорджия. Руди Карп не му зададе много въпроси. Арнолд вече беше приключил с проучването си на Брайън и Руди го прие за заседател. Кейн забеляза, че това се случва за пръв път. Защитата не прие нито един друг заседател, без да му зададе въпрос. Явно много го искаха в журито, отсъди Кейн. Замисли се за снимките на Брайън, които беше направил. Той беше по-близо до естественото тегло на Кейн. Слаб, мускулест. Среден на ръст. Със сходна костна структура, особено на носа. Нещата се свеждаха до избор между сегашната самоличност на Кейн и Брайън Дейл.

— Прокурорът има ли въпроси? — попита съдия Форд.

— Само един-два, Ваша чест — отговори Прайър, изправи се и закопча сакото си.

Кейн с удоволствие слушаше гласа му. Звучеше, все едно пчелен мед се изливаше в дулото на пушка.

— И така, господин Дейл, виждам, че сте благословен с тайнството на брака.

— Точно така. Вече шестнайсет години.

Кейн гледаше как Прайър приближава към свидетелското място. Пристъпваше наперено, но му отиваше. Не изглеждаше арогантно. Заслужена привилегия.

— Прекрасно, нищо не е по-важно от връзката между съпруг и съпруга. Как се казва жена ви?

Усмивка напираше да пробяга по устните на Кейн. Знаеше, че Прайър вече разполага с тази информация. Беше просто игра. Прокурорът се готвеше да изхвърли Брайън от журито, а онзи изобщо не подозираше.

— Марта Мери Дейл.

— Хубаво име, ако позволите да отбележа. А сега си представете, че довечера се прибирате при Марта Мери. Пристъпвате прага и веднага усещате как ухае на домашно приготвена храна. Марта Мери е готвила с часове. Измивате се, сядате да вечеряте и Марта Мери ви пита как е минал денят ви. Представете си, моля, че не й отговорите. Представяте ли си такъв сценарий, господин Дейл?

— Да, но всъщност винаги казвам на Марта Мери къде съм ходил. В брака ни няма тайни.

— Нека първи ви поздравя за това. Представете си обаче, че не отговорите на Марта Мери. Според вас тя ще се отнесе ли подозрително, задето премълчавате?

— О, да, господине.

— Ами ако Марта Мери ви обвини, че се срещате с друга жена, с която имате незаконна връзка? Ако не разсеете страховете й, тя ще си помисли най-лошото за вас, нали така?

Брайън кимна и каза:

— Основателно ще си помисли, че се е случило нещо лошо.

— Разбира се. Ако човек е обвинен в отвратително престъпление, но си мълчи и предпочита да не заяви пред съдебните заседатели, че е невинен, това според вас не е ли подозрително?

— И още как, господин Прайър — отговори Брайън.

Обаянието на Прайър не познаваше граници. Той се приближи до свидетелското място, тупна Брайън по рамото и каза: