Читаем Тринайсет полностью

— Не — отговори Харпър. — Той е фен на „Никс“, затова го заговорих и го задържах в дневната. Не го интересуваше особено какво правим. Само футболният резултат му беше важен. Торес показа картата си на федерален агент и ченгето се успокои.

— И бездруго не отне много време. Десетина минути — уточни Торес.

— Хубаво.

Холтън, Торес и Харпър ядяха сандвичите си прави. Аз изгълтах още няколко обезболяващи с някакво безалкохолно.

В стаята за консултации се появи Дилейни. Носеше няколко папки.

— Как върви със съдебните заседатели? — попита тя.

Боби впери поглед в мен в очакване на по-положителен отговор.

— Показанията за ДНК пробата ни навредиха, но си го знаехме предварително. Може би успях да смекча удара. Времето ще покаже. Дръж се, Боби. Още не сме приключили — успокоих го.

— Каза ли на Еди за онези съдебни заседатели? — попита Дилейни.

— Канех се — отговори Харпър. — След като с Торес си тръгнахме от къщата на Боби, се върнахме в Бюрото. Там прегледах купчина вестникарски статии, които агентите бяха изкопали от архивите на местните вестници. Попаднах на две статии. Първата ми се стори по-интересна. Възрастна жена е била застреляна — по време на въоръжен грабеж, поне така пише. Била е в журито на процеса срещу Пена.

Показа ми статията на телефона си.

Жената била на шейсет и няколко години и се казвала Роузан Уобаш. Работела в магазин за вещи втора употреба в Чапъл Хил, Северна Каролина. Някакъв бандит изпразнил двете цеви на ловна пушка в лицето й. От магазина не липсвало нищо съществено, но обирджиите взели съдържанието на касата и на буркана за дарения. Според собственика на магазина отмъкнали близо сто долара. Статията се фокусираше предимно върху погубения човешки живот и безсмисленото насилие. Заради какво — сто долара и малко дребни.

— Погледни снимката. Забелязваш ли, че нещо не е наред? — попита Харпър.

Имаше снимка на улицата и на затворения магазин. С полицейска лента пред входа.

Прекрасно знаех какво не е наред. Непосредствено до магазина за вещи втора употреба имаше денонощен супермаркет. От другата му страна имаше магазин за алкохол. А след него — малка местна банка.

— Не е било обир, а нападение — казах.

— И аз така си помислих. В магазините за вещи втора употреба няма много пари в брой. Няма и нищо, което да си струва да откраднеш или да купиш. Ако ще ограбваш магазин на тази улица, логично е да предпочетеш супермаркета. Собственикът на магазина за алкохол най-вероятно ще бъде въоръжен, в банката ще има охрана, но в супера едва ли. Най-много бейзболна бухалка. Пък и човек, който работи в денонощен супер, едва ли е склонен да се прави на герой. Защо някой ще рискува, като му плащат толкова малко? Освен това в суперите има много пари в брой. Много повече, отколкото в магазин за вещи втора употреба.

— А каква е другата статия? — попитах.

— Не я нося със себе си. Беше обява в „Уилмингтън Стандард“. След като Пит Тимсън бил осъден за убийството на Дерек Кас, един от съдебните заседатели изчезнал. Нямал семейство, но имал работа. След процеса не отишъл на работа и работодателят му се разтревожил. Обадил се в полицията и дори пуснал обява. Никой не е виждал въпросния човек, след като напуснал съдебната зала.

Болката в ребрата ми изчезна. Цялото ми тяло бе изтръпнало и усещах само парене в гърлото. Оказваше се, че теорията на Дилейни за Банкнотата е била вярна от самото начало. Само че ние виждахме едва половината от нея. Отпуснах се на стола си, затворих очи и разтрих подутината на тила си. Нуждаех се от мълнията на болката.

За пръв път от началото на процеса се уплаших. Банкнотата беше много по-умен, отколкото си представяхме.

— Не търсим където трябва — казах. — Всички, които този тип е натопил за престъпленията, са били осъдени. До един. Винаги има вероятност ходът на един съдебен процес да се обърне. Въпреки веществените доказателства. Как си е подсигурявал осъдителните присъди? Подхвърлянето на улики не му е било достатъчно. Банкнотата не е наблюдавал съдебните дела, безопасно настанен сред публиката. Бил е в журито. Точно както каза Хари — имаме манипулатор в журито.

— Моля? — възкликнаха едновременно Харпър и Дилейни.

Боби и Холтън зяпнаха и се спогледаха.

— Някак е успял да се намърда в съдебното жури. Подозирам, че заседателят по делото за убийството на Дерек Кас не е отишъл на работа, защото е бил мъртъв. Вероятно отдавна. Най-малко седмица преди процеса. И този тип е заел неговото място. Той е прегазил Бренда Коволски на улицата, удушил е Мануел Ортега и е застрелял възрастната съдебна заседателка в делото срещу Пена. Отървал се е от тях, защото нямало да гласуват, както му се иска.

— Убива заседателя преди процеса и открадва самоличността му. Само така може да се получи. Ето защо онзи човек не се е явил на работа — каза Дилейни.

Истината обрули лицето й като студен вятър.

— Откъде ще знае кой е получил призовка за заседател? — попита Харпър.

— Може да е хакнал сървъра на съда — допусна Холтън. — Или някоя адвокатска кантора. Или прокуратурата. Или пък някак се е промъкнал в стаята с пощата.