Читаем Титан полностью

Междувременно благодарение на подготвителната работа и тактичността на неговите агенти и съветници неделните вестници се надпреварваха да описват чудесата на новата му къща в Ню Йорк — колко струват тя и парцелът, кои са богатите граждани, бъдещи съседи на Каупърудови. Снимките на Ейлийн и Каупъруд заемаха по цели две колони заедно със съобщенията за големите приеми, които семейството щеше да дава. То бе толкова богато, че без съмнение щеше да бъде прието в обществото. Всъщност това бяха само вестникарски клюки и предположения. Докато общата вестникарска хроника проглушаваше ушите на всички с неговото богатство, светската хроника, която се занимаваше само с висшите слоеве на обществото, напълно го пренебрегваше. Вече се усещаше влиянието на някои хора от Чикаго, които разпространяваха сведения за миналото на Каупъруд, върху онези клубове, организации, та дори църкви, членството в които бе нещо като пропуск за рая ако не на небето, то поне на земята. Агентите на Каупъруд не стояха със скръстени ръце, но скоро се убедиха, че няма да постигнат така лесно целта си. Мнозина чакаха с нетърпение пред вратите на рая, и то със светски доспехи, с каквито семейство Каупъруд не можеше да се похвали. След като не беше приет в един-два първокласни клуба, след като молбата му да получи стол в черквата „Сейнт Томас“ не бе удовлетворена, а неколцина мултимилионери, с които имаше делови връзки, отклониха поканите му, той започна да чувствува, че неговият великолепен дом няма да има особена стойност, ако не се брои крайното му предназначение като музей.

В същото време финансовият гений на Каупъруд непрестанно биваше възнаграждаван с нови и нови материални успехи, въплътени най-вече в отбранително-нападателния съюз, който сега той можеше да сключи с банковата къща „Хекелхаймър, Готлеб и К°“. Като видяха желязната хватка, с която Каупъруд бе изтръгнал победата след първото си сериозно поражение в изборите, тези господа промениха отношението си и съобщиха, че с радост ще финансират всяко ново начинание, с което се заеме той. Между многото други финансисти и те бяха чули за триумфа на Каупъруд във връзка с фалита на „Американски кибрит“.

— Този Каупъруд наистина трябва да е много умен — заяви мистър Готлеб на няколко свои съдружници, като потриваше ръце и се усмихваше. — Искам да се запозная с него.

И така Каупъруд попадна в огромния кабинет на банката, където мистър Готлеб му протегна сърдечно ръка. и

— Чувал съм много за Чикаго — обясни той с полунемски-полуеврейски акцент, — но най-вече съм слушал за вас. Ще успеете ли да глътнете всички наземни и надземни трамвайни линии?

Каупъруд се усмихна с най-чистосърдечната си усмивка.

— Защо? Да не би да искате да оставя няколко и за вас?

— Не точно това, но не бих имал нищо против да участвам заедно с вас в някои от тях.

— Както знаете, мистър Готлеб, можете да се присъедините към мен по всяко време. Вратата е винаги широко отворена за вас.

— Трябва да помисля повече. Изглежда ми твърде обещаващо. Радвам се, че се запознах с вас.

Освен на другото финансовите успехи на Каупъруд се, дължаха и на, както той бе предвидил още от самото начало, непрекъснато разрастване на Чикаго. Блатистата кална равнина, осеяна с бараки, с паянтови тротоари и безразборен делови център, която бе заварил, сега се бе превърнала в бляскавата столица на западните щати с над един милион жители, разпростряла се, горда и силна, върху по-голямата част от окръг Кук. На мястото на някогашния окаян финансов център само с шепа солидни търговски сгради, хотели или кантори сега се виждаха дълги прави улици, застроени с петнадесет-, дори с осемнадесететажни търговски сгради, от най-горните етажи на които като от наблюдателници се разкриваха обширни пространства, където кипеше делничният живот. По-далеч се виждаха богатски квартали, паркове, места за забавления, огромни железопътни депа и фабрики. В търговското сърце на този свят Франк Алджърнън Каупъруд наистина се беше превърнал във фигура от огромно значение. Не е ли удивително, че някои хора израстват дотолкова, че стават колоси, а светът остава в краката им, че подобно на индийската смокиня пускат корени от всеки клон и самите те се превръщат в гора — гора от сложна делова дейност, доказателства за която са хилядите материални резултати? Трамвайните линии на Каупъруд се увиваха като гигантски лиани около две трети от целия град и изсмукваха соковете му.