Читаем Титан полностью

Но тези сделки със зърнени храни и борсовото посредничество, носещи на всеки от съдружниците среден годишен доход от около двеста хиляди долара, не бе за Каупъруд нищо повече от източник на информация.

На него му се искаше да вложи капитали в нещо, което за сравнително кратък период ще му донесе със сигурност много големи печалби и няма да го поставя в отчаяно положение, в каквото се бе намирал по време на пожара в Чикаго, когато бе хвърлил капитали в различни начинания и както се изразяваше самият той, „се бе поизръсил“. Каупъруд заинтересува с операциите си неколцина души от Чикаго, които не го изпускаха от око: Джуда Адисън, Александър Рамбо, Милард Бейли, Антон Видера — хора, които макар да не бяха най-видните личности, притежаваха свободен капитал. Той знаеше, че може да отиде при тях с всяко разумно предложение. Онова, което най привличаше вниманието му, бяха газовите предприятия в Чикаго, тъй като, стига веднъж да си осигуреше монополните права — читателят си представя добре как, — той можеше да проникне почти внезапно в тази още незаета територия, да се яви като Хамилкар Барка11 в сърцето на Испанци или като Ханибал пред вратите на Рим и да поиска капитулации и подялба на плячката.

По това време съществуваха три газови компании, действащи в трите района на града — трите части, или „страни“, както ги наричаха — Южната, Западната и Северната, и от тях най-процъфтяваща и голяма беше Чикагската компания за газ, осветление и кокс, основана през 1848 година и разгърнала се в Южната страна. Компанията „Народен светилен газ, осветление и кокс“, която действаше в Западната страна, се 5г появила няколко години по-късно от Южночикагската компания благодарение на глупавата самоувереност на създателите и директорите на Южната компания, които си бяха въобразили, че следващите няколко години нито Западната, нито Северната страна ще се развиват бързо, и разчитаха, че когато и да поискат, градският съвет ще им разреши да прокарат газопроводите си в останалите части на града. Третата компания, Северночикагската, беше създадена почти едновременно със Западната, и то по същия начин: със както заявиха учредителите, намерението да ограничи своята дейност в районите, в които живееха нейните създатели.

Първоначално Каупъруд смяташе да купи трите бивши градски компании и да ги обедини. За тази цел той проучи акционерите и на трите сдружения — тяхното финансово и обществено положение. Идеята му беше да им предложи за акциите три, дори четири долара повече от курса на борсата и така да откупи контролния пакет от акции и да слее трите компании. После ще пусне достатъчно акции, за да покрие всичките си задължения, ще пожъне богата жътва и в същото време ще поеме цялата работа в свои ръце. Той се обърна първо към Джуда Адисън като към най-подходящия човек, който би могъл да му помогне за осъществяването на неговия план. Искаше да го привлече по-скоро за вложител, отколкото за съдружник.

— Добре, ще ви кажа какво мисля — поде накрая Адисън. — Хрумнала ви е прекрасна идея. Чудно как никой не се е сетил досега. И си мълчете, защото някой друг може да ви я грабне и да ви изпревари. Тук има доста предприемчиви хора. Но вие ми харесвате и аз ще ви подкрепя. Сега няма да е разумно да се впускам в това начинание — поне не открито, — но ви обещавам да се погрижа да получите малко от парите, които ви трябват. Харесва ми идеята ви за компания, в която да притежавате контролния пакет от акции, или за тръст, който да оглавите, и от все сърце ви желая да сполучите, защото ви смятам за кадърен. Във всеки случай ще бъда само вложител. Но ви трябват още двама-трима души, които да са ви поръчители заедно с мене. Имате ли някого предвид?

— О, да — отвърна Каупъруд. — Разбира се. Просто дойдох първо при вас.

Той спомена Рамбо, Видера, Бейли и други.

— Подходящи са — каза Адисън, — стига да успеете да ги склоните. Аз обаче не съм сигурен, че дори тогава Ще убедите онези приятели да ви продадат акциите. Те не са вносители в обикновения смисъл на думата. Това са хора, които гледат на сделките с газ като на своя лична работа. Те създадоха газовите компании. Харесват ги. Те построиха газовите резервоари и прокараха газопроводите. Няма да е лесно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ад
Ад

Где же ангел-хранитель семьи Романовых, оберегавший их долгие годы от всяческих бед и несчастий? Все, что так тщательно выстраивалось годами, в одночасье рухнуло, как карточный домик. Ушли близкие люди, за сыном охотятся явные уголовники, и он скрывается неизвестно где, совсем чужой стала дочь. Горечь и отчаяние поселились в душах Родислава и Любы. Ложь, годами разъедавшая их семейный уклад, окончательно победила: они оказались на руинах собственной, казавшейся такой счастливой и гармоничной жизни. И никакие внешние — такие никчемные! — признаки успеха и благополучия не могут их утешить. Что они могут противопоставить жесткой и неприятной правде о самих себе? Опять какую-нибудь утешающую ложь? Но они больше не хотят и не могут прятаться от самих себя, продолжать своими руками превращать жизнь в настоящий ад. И все же вопреки всем внешним обстоятельствам они всегда любили друг друга, и неужели это не поможет им преодолеть любые, даже самые трагические испытания?

Александра Маринина

Современная русская и зарубежная проза