Читаем Титан полностью

Щом стигнаха къщата на доста мрачна улица без дървета, Каупъруд бе учуден, че вътре тя е просторна и подредена с вкус. Не след дълго се появи и самата мисис Картър, както беше известна в обществото, или Хати Стар, както я знаеха в по-тесен и не толкова изтънчен кръг. Каупъруд разбра веднага, че пред него е жена, която, с каквото и да се занимава сега, притежава подчертана светска изтънченост. Беше доста умна, жива, находчива й в никой случай банална. Каупъруд бе пленен от походката й — поклащаща се, без да е вулгарна, от веселия й нрав и откровеното безразличие към положението й в живота, от явната й непринуденост, издаваща светската дама у нея. Прическата й беше свободна, но френската мода, в стила на Империята, по страните й вече личаха червени венички. Руменината й като че бе прекалено ярка, но все пак й отиваше. Дружелюбните й сивосини очи вървяха на светлокестенявата й коса, тя бе облечена в розов пеньоар на цветчета, който очертаваше фигурата й, започнала да пълнее, и си бе сложила перлена огърлица.

„Вдовица на двама съпрузи — помисли си Каупъруд — и майка на две деца!“

Полковникът ги представи непринудено един на друг, след което те подеха лек разговор. Мисис Картър уверяваше любезно Каупъруд, че от известно време слуша често за него. Бе малко или повече в течение на активните му начинания в трамвайния транспорт.

— След като мистър Каупъруд е тук, ще бъде прекрасно да поканим и Грейс Деминг — каза домакинята.

Грейс Деминг беше любимка на полковника.

— Ще се радвам да поприказвам с мисис Картър — отзова се любезно Каупъруд, без да знае защо. Любопитно му беше да научи нещо повече за нейния живот. При други случаи и при по-обширни разговори полковникът му разказа всичко.