Каупъруд млъкна, а Гилган мисли дълго. Каупъруд беше прав, че той не се занимава с политика само за да му минава времето. Положението сега не благоприятстваше кой знае колко бляскавата програма, която бе предначертал навремето за Себе си. Тирнан, Кериган и Едстром сега-засега се държаха приятелски, но вече бяха започнали да предявяват чудовищни искания, а реформаторите — онези, които бяха подведени от вестниците да повярват, че Каупъруд е мошеник и всички негови дела са безчестни, — настояваха съветът да се придържа към строги морални принципи, да не подписва договори и да не сключва каквито и да е сделки без знанието на вестниците и обществеността. Още след първото заседание подир изборите Гилган бе усетил, че е между чука и наковалнята, но опипваше внимателно почвата под краката си и не искаше да бърза.

— Правите ми доста откровено предложение — каза тихо той след малко, — искате да зарежа приятелите си в момент, когато спечелих благодарение на тях. Не съм свикнал с такава политика. В онова, което казахте, сигурно има голяма доза истина. И все пак не мога да се мятам така от една страна на друга като котка в чувал. Понякога се налага и да сме верни. — Мистър Гилган млъкна, доста затруднен от положението, в което бе изпаднал.

— Какво пък — каза съчувствено Каупъруд. — Обмислете моето предложение. Политиката не е лесна работа. Ако се занимавам с нея единствено по принуда. Ако виждате възможност да сме си взаимно полезни, уведомете ме. Междувременно не гледайте откъм лошата страна на онова, което ви казах. Аз съм в положението на човек, притиснат до стената. Боря се за живота си. Естествено, че ще се боря и занапред. По ние с вас не бива да си разваляме заради това отношенията. Можем дори да станем и първи приятели.

— Ясно, ясно — каза Гилган, — и аз искам да станем първи приятели. Но дори да се разбера със съветниците, което все още не Мога да постигна сам, съществува и кметът. Познавам го само колкото да му кимвам при среща, но както усещам, той е настроен много срещу вас. Почти съм сигурен, че ще хукне да вдига шум във вестниците. Човек като него може да ви докара големи бели на главата.

— Може би ще успея да се споразумея с него — отговори Каупъруд. — И да му повлияя, току виж не е чак толкова срещу мен, колкото ви се струва. Знае ли човек!

Глава XXXIX

НОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

Оливър Марчбанкс, младият хитрец, на когото Стимсън възложи да хване мистър Слъс в някоя незаконна постъпка, успя след доста тичане да скърпи най-сетне една история, която можеше да се окаже безкрайно неприятна за достопочтения Чафи, в случай че той станеше твърде послушно оръдие в ръцете на враговете на Каупъруд. Главна героиня в тази история бе някоя си Клодия Карлщат — авантюристка с шпионски наклонности, ухилена уличница и продажница, която същевременно бе много представителна и обиграна. Излишно е да казваме, че Каупъруд не знаеше нищичко за тези подробности, макар че само с едно сърдечно кимване бе задействувал тази не особено почтена машина.