Мистър Ханд, тромав, солиден, понякога доста недосетлив, свъси вежди и дълбоко се замисли. Винаги дотогава си беше имал работа с хора, спадащи повече или по-малко към доброто общество, които нямаха навика да си пъхат носовете в политическите машинации, подготвяни в задните стаички на пивниците, макар и понякога да се съмняваха, че бюлетините в изборните урни са фалшиви, а в пансионите на избирателните райони временно се настаняват хора от други квартали. Всеки човек (поне всеки що-годе осведомен човек) знаеше, че парите за предизборните кампании се събират от службогонците, от онези, които са вече на служба, както и от всички, които се ползват от различните облаги, предоставяни от властващата градска администрация. Самият Ханд даваше по някой и друг долар на Републиканската партия за услуги, които беше получавал или предстоеше да получи. Като човек, принуден да ръководи големи дела в големи мащаби, той нямаше желание да въстава против всичко това. Тристата хиляди долара бяха внушителна сума и той нямаше намерение да я извади само от своя джоб, смяташе, че тя може да се събере по негова препоръка и съвет. Но дали Гилган беше човекът, който да мери сили с Каупъруд? Той се огледа внимателно и реши, че ако всичко друго е наред, именно той е най-подходящ. Сделката беше сключена незабавно. Като член на комитета на Републиканската партия, а в бъдеще и като евентуален негов председател Гилган трябваше да обиколи всички райони, да се свърже със съществуващите републикански сили, да подбере против Каупъруд силни и подходящи кандидати и да направи всичко, та те да бъдат избрани, докато Ханд трябваше да организира финансовата страна на въпроса и да събере необходимите пари. Гилган щеше да получава сумите лично. Щеше да има пълната, макар и тайна подкрепа на всички влиятелни членове на Републиканската партия в града. Задачата му се състоеше в това, да спечели на каквато и да е цена. Като награда щеше да получи поддръжката на републиканците, когато се кандидатира за конгресмен, а в случай на неуспех — да оглави Републиканската партия в града и окръга…

— Във всеки случай — каза си Ханд, след като мистър Гилган най-сетне си отиде — занапред на Каупъруд няма да му е така лесно, както досега. А когато „дойде време“ да поднови концесиите си, стига да съм жив и здрав, ще видим дали ще успее.

Солидният финансист изръмжа, докато изричаше тези думи на себе си. Той изпитваше безгранична омраза към човека, заради когото според него бяха охладнели чувствата на красивата му млада съпруга.

Глава XXXV

ПОЛИТИЧЕСКА СДЕЛКА

По онова време в първи и втори избирателен район на Чикаго — райони, включващи деловия център на града, Саут Кларк стрийт, района около реката, крайбрежната улица и няколко други улици — имаше двама души: Майкъл Тирнан (наричан още Усмихнатия Майк) и Патрик Кериган (наричан Изумрудения Пат), чудаци и подлеци, които нямаха равни на себе си не само в града, но и в цялата страна. Усмихнатия Майк Тирнан.. горд притежател на четири от най-големите и долнопробни пивници в този район, беше човек с внушителна външност — висок около метър и осемдесет и пет, широкоплещест, с яки и космати ръце и големи крака. Беше работил какво ли не, от изкопчия до градски съветник в своя любим район, който той продаваше редовно, за да постигне една или друга цел, но сега най-голяма радост му доставяше да седи зад тежката махагонова преграда на писалището си от палисандрово дърво в задната част на „Сребърната луна“ — неговия най-голям хотел на Кларк стрийт. Тук пресмяташе доходите от различните заведения — пивници, игрални и публични домове, — които ръководеше с мълчаливото съгласие и благословия на сегашната администрация, и изслушваше молбите и исканията на своите привърженици и наематели.