Читаем Съучастници полностью

Снощи това не помогна. Чух го да се прибира в 4 ч. и го открих в банята за гости. След като му занесох чисти хавлии, ми се извини, че ме е събудил. Исках да прибера костюма и ризата му, но той ми каза, че вече ги е опаковал за химическо, защото клиентите, с които се срещал, цяла нощ пушили пури. Докато подсушавах косата му, набърчи нос и се засмя. В работата му влиза да завързва контакти с инвеститори и тогава си напомних, че върши всичко това заради мен. Веднъж ми бе казал, че ще ми подари света, и аз му повярвах.

Въпросната сутрин, след като си изяде яйцата и седна на кухненската маса да се порадва на часовника си, той ми каза да си затворя очите и да му подам ръцете си с разтворени длани. Имал изненада. Такъв си е той, дори на рождения си ден мисли за мен. Усетих нещо в дланите си и като отворих очи, видях чифт красиви старинни обици. Сребърни, във формата на роза. Любимото ми цвете. Семпли и изумително красиви. Без подаръчна опаковка. Каза, че ги видял в някакво антикварно магазинче и не могъл да им устои. Бяха идеалният подарък.

Дани е идеалният съпруг.

Животът ми се промени, откакто го срещнах.

Още от малка, когато гледах „Плаващият театър“, „Момчета и кукли“ и „42-ра улица“ от канапето в къщата на родителите ми в Кливланд, обичах да пея и да танцувам. Подобно на много други дойдох в Ню Йорк с големи мечти и малко пари. Живеех в ужасни квартири с хора, които едва познавах, работех на три места едновременно и трупах отказ след отказ на прослушванията. Когато не получих дори ролята на Пилето Чъки в една детска пиеса, реших, че шоубизнесът не е за мен.

Напуснах трите места, където работех като сервитьорка, хванах се на по-добра работа като продавач-консултант в магазин за кожени изделия на Източна 26-а и „Медисън“ и вече можех да плащам сама наема на апартамент, в който да не се блъскам с непознати. Не бях принудена да бъркам под възглавниците на канапето за дребни монети, с които да си купя кофичка нудълс. Така живях една година, докато Даниъл Милър ме видя през витрината, спря се и влезе вътре. Не за да си купи куфарче, кожена чанта или портфейл. А заради мен. Каза, че съм най-красивата жена, която е виждал някога, и че щял да се разкайва до смъртта си, ако не ме покани на вечеря още там, на място.