Читаем Стоик полностью

И така, тя почна да се заглежда в огледалото и старателно да следва съветите на диетиците и козметиците. Много добре видя колко различно изглежда в дрехи, създадени специално за нея. Постепенно започна да става по-самоуверена, да се държи по-спокойно, да очаква с радост деня, когато ще се яви пред Каупъруд в новия си вид и ще го изненада. А може би ще го зарадва? Затова реши да остане в Париж, докато отслабне поне десет килограма, за да може да облече костюмите, които мосю Ришар така възторжено й предложи. Искаше да си направи и новата прическа, измислена от фризьора й. О, дано всичко това не е напразно!

Затова тя писа на Каупъруд, че в Париж й е станало интересно благодарение на мистър Толифър и тя ще остане още три-четири седмици. „Защото за пръв път в живота си — добавяше Ейлийн закачливо — се чувствам добре без теб и има кой да се грижи за мен.“

Когато Каупъруд прочете това, го обхвана някаква странна тъга. Та нали тъкмо той така ловко бе уредил всичка Същевременно му мина през ума, че и Беренис има пръст в тази работа. Нали тя първа предложи Толифър. И той веднага се съгласи, защото това бе единственият му шанс за малко щастие с нея. И все пак колко умна бе Беренис, колко проницателно и безжалостно мислеше! Може би някой ден нейният ум щеше да се обърне срещу самия него? И какво щеше да стане тогава, след като той я обича толкова много? Стана му неприятно. За да се отърве от тези мисли, си каза, че досега се е справял с всичко и ако стане нужда, ще се справи и с това.

ГЛАВА XXXVI

След разговора си с Каупъруд в хотел „Брауни“ Джонсън реши, че сега американецът трябва да се срещне с лорд Стейн, за да обсъдят участието на двамата англичани в бъдещите сделки.

— Нищо не рискувате да поговорите с него — предложи Джонсън на Стейн. — Естествено ще му дадем да разбере, че ще участваме в неговото предприятие и ще му помогнем да си осигури контрол върху централното колело, но това ще му струва петдесет процента от общата сума на контролния пакет, каквато и да е тя. Тогава можем да гарантираме участието на неколцина акционери на Метрополитън и Районната, които ще ни помогнат да получим необходимите петдесет и един процента, и ще си запазим контрола.

Лорд Стейн кимна:

— Продължавайте.

— Така ще закрепим позицията си — продължи Джонсън — и каквото и да стане, ние двамата заедно с още неколцина — Колвей, Джиймс, а може би и Дайтън, ще контролираме предприятието и Каупъруд ще има в наше лице равностойни собственици на централното колело.

— Това е добре — каза Стейн, като го гледаше спокойно. — Във всеки случай бих искал да се срещна с този човек. Можете да го поканите у дома, когато ви е удобно. Само ми съобщете предварително. След като поговоря с него, ще стане по-ясно.

И така един топъл юлски ден Каупъруд и Джонсън взеха файтон и поеха по хубавите лондонски улици към дома на лорд Стейн.

Каупъруд още се чудеше доколко да разкрие своя сложен и таен план пред домакина си. В главата му се въртеше мисълта, че колкото и успешен да е разговорът му със Стейн и Джонсън, няма да е лошо да сондира и Абингтън Скар, да се споразумее с него и да получи договора за линията Бейкър Стрийт — Уотърлу. А ако си осигури чрез Хадънфийлд и евентуално лорд Етиндж още няколко разрешителни, ще може да диктува своите условия дори на собствениците на централното колело.

Щом стигнаха дома на лорд Стейн на Баркли Скуеър, Каупъруд остана поразен от строгата, изящна красота на внушителната сграда. От нея се излъчваше някакво благополучие, което нямаше нищо общо с бизнеса. Слугата в ливрея и тишината на големия салон на първия етаж създаваха една приятна атмосфера, която обаче не можа да разклати собствената му система от ценности. Този Стейн бе роден сред благополучие и имаше право да си го пази. Но и той, Каупъруд, имаше право да го въвлече в своите дела и да го направи по-богат или да го използва и ако остане недоволен от него, да го разори.

Джонсън покани Каупъруд да разгледа картините на лорд Стейн, тъй като икономът съобщи, че домакинът се е обадил и е предупредил за няколкоминутно закъснение. Адвокатът доста старателно играеше ролята си на временен домакин. Каупъруд заяви, че ще му бъде доста приятно да види картините, и Джонсън го поведе през главния вход към голямата зала.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Наталья Владимировна Нестерова , Георгий Сергеевич Берёзко , Георгий Сергеевич Березко , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Обитель
Обитель

Захар Прилепин — прозаик, публицист, музыкант, обладатель премий «Национальный бестселлер», «СуперНацБест» и «Ясная Поляна»… Известность ему принесли романы «Патологии» (о войне в Чечне) и «Санькя»(о молодых нацболах), «пацанские» рассказы — «Грех» и «Ботинки, полные горячей водкой». В новом романе «Обитель» писатель обращается к другому времени и другому опыту.Соловки, конец двадцатых годов. Широкое полотно босховского размаха, с десятками персонажей, с отчетливыми следами прошлого и отблесками гроз будущего — и целая жизнь, уместившаяся в одну осень. Молодой человек двадцати семи лет от роду, оказавшийся в лагере. Величественная природа — и клубок человеческих судеб, где невозможно отличить палачей от жертв. Трагическая история одной любви — и история всей страны с ее болью, кровью, ненавистью, отраженная в Соловецком острове, как в зеркале.

Захар Прилепин

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Роман / Современная проза