Читаем Стоик полностью

От друга страна, лондонската преса бе доброжелателно настроена към Каупъруд и нищо чудно, нейните общественици, финансисти и политици бяха реалисти и не обръщаха внимание на мълвата. „Дейли Мейл“ изрази мнението, че такъв способен финансист може да помотае на лондонското метро да излезе от задънената улица, след като дълги години то не удовлетворява нуждите на хората. „Кроникъл“ се възмущаваше от бездействието на английската столица и изразяваше благочестивата надежда, че ако един американец е съумял чак от Чикаго да съзре нуждите на Лондон, може би и лондонските предприемачи ще се събудят и ще поемат нещата. Подобни коментари имаше в „Таймс“, „Експрес“ и други вестници.

Каупъруд смяташе тези материали за вредни от финансова гледна точка. Те щяха да привлекат вниманието не само на английските, но и на американските делови кръгове към неговата дейност и да породят пречки. И той се оказа прав. Веднага щом бяха потвърдени слуховете за продажбата на линията и намеренията му да проучи и други проекти за лондонския транспорт, най-големите притежатели на акции от Районната и Метрополитън — двете линии, подложени на най-много упреци — изпаднаха в ярост и решиха за в бъдеще непременно да му се противопоставят.

— Каупъруд! Каупъруд! — сумтеше лорд Колвей, акционер и един от дванадесетте членове на управителния съвет на Метрополитън, а също така и на новата линия Сити — Южен Лондон. Той тъкмо закусваше, вдясно от него от принципни съображения лежеше „Таймс“, а лордът всъщност четеше любимия си вестник „Дейли Мейл“. — И що за птица е този Каупъруд? От онези американци, дето никнат като гъби, мъкнат се по света и учат хората какво да правят! Чудя се кои ли са така наречените му съветници — сигурно Скар с този негов проект за линията Бейкър Стрийт — Уотърлу и Уиндам Уилптс с неговия маршрут Дептфорд — Бромли. Естествено и инженерите Грийвс и Хеншоу, търсят си договори. И Електротранспортната компания, защото иска да се отърве от тази линия.

Не по-малко възмутен бе сър Хъдспът Дайтън, директор на Районната и акционер в Метрополитън. Той беше вече седемдесет и пет годишен, крайно консервативен и голям противник на всякакви нововъведения в лондонската железница, особено ако за тях са необходими средства, които не се знае дали ще се възвърнат. Сър Дайтън бе станал в пет и половина, бе пил чай и бе прочел вестника си и сега се разхождаше сред цветята в имението си в Брентфорд, чудейки се що за хора са тези американци с техните непрекъснати новости. Вярно, че метрото не носеше достатъчно добри доходи и нямаше да е лошо малко да се модернизира. Но защо „Таймс“ и „Мейл“ се занимаваха с този въпрос, и то във връзка с пристигането на този американец, който едва ли щеше да се справи по-добре, отколкото англичаните, стига те да запретнеха ръкави? Каква глупост, да подценяват английските способности. Англия владееше света, щеше да го владее и занапред. И определено не бе опряла до помощ отвън. И така сър Дайтън се обяви срещу всякаква чужда намеса в развитието на лондонското метро.

Не остана назад и сър Уилмингтън Джиймс, който живееше в района на Уимбли Парк. И той беше член на управителния съвет на Районната. Но макар да бе готов да признае, че преоборудването и продължаването на линиите са необходими, не искаше с това да се захваща американец. Когато му дойде времето, англичаните ще се справят сами.

Мнението на тези трима джентълмени се поддържаше и от мнозинството членове на управителния съвет и крупни акционери на Метрополитън и Районната, а също и на другите подземни линии в Лондон.

Но само Колвей, най-настъпателният и енергичен бизнесмен от тримата, се захвана здраво с отбрана. Същия ден той се свърза с другите членове на управителния съвет и най-вече със Стейн и обсъди с тях какви мерки да вземат по този въпрос. Но Стейн, който от отчета на Джонсън и от вестниците вече си бе създал добро мнение за Каупъруд, се държа доста предпазливо. Той заяви, че е съвсем естествени Каупъруд да направи подобно предложение. И всички с изключение само на възрастните членове на управителния съвет го намират за навременно. Естествено след като съществува конкуриращ проект, би трябвало да се свика съвещание на управителните съвети на Метрополитън и Районната, за да обсъдят какво да предприемат по-нататък.

След Стейн Колвей посети сър Уилмингтън Джиймс, когото свари много разтревожен.

— Обзалагам се сто срещу едно, Колвей — каза той, — че ако не се обединим с Метрополитън, този тип ще събере достатъчно акционери от двете компании, за да ни смаже. Готов съм да се боря срещу него заедно с вас, стига и двете страни да запазят интересите си.

Получил такава поддръжка, Колвей посети възможно най-много членове на управителния съвет. Седем от всичко дванадесетте съзряха значимостта на думите му. В резултат на това за идния петък бяха насрочени извънредни съвещания на управителните съвети на двете линии, на които се гласува в четвъртък следващата седмица да бъде свикана обща среща на директорите на двете компании, където да се обсъди създалото се положение.