Читаем Стоик полностью

Тъй като деветдесет хиляди лири не можеха да се намерят лесно, Хеншоу си помисли колко по-лесно би било да отидат при Джонсън и в кантората на Електротранспортната компания и да кажат какво са предприели. Тогава Джонсън ще свика директорите на среща с тях двамата и Каупъруд, за да може цялата сделка да се осъществи с парите на Каупъруд. И тази мисъл така му допадна, че той каза:

— Смятам, че е най-добре да извършим прехвърлянето на един път — и обясни как, макар и не защо. Но Каупъруд много добре знаеше и „защо“.

— Чудесно — рече той. — Свикайте директорите, аз съм готов. Всичко може да се оформи за няколко минути. Срещу вашата концесия за тридесет хиляди и националния депозит от шестдесет хиляди ще получите от мен чекове. А сега смятам, че трябва да направим временно споразумение с всичките подробности, за да може да го подпишете.

Каупъруд позвъни на секретаря си и му издиктува текста на договора.

— И така, господа — каза той, когато подписаха, — ще ми се ние с вас да се чувстваме не като купувачи и продавачи, а като съратници в едно важно дело, което би трябвало да се увенчае с добри резултати. Давам ви думата си, че на вашето безрезервно сътрудничество съм готов да отвърна със същото. — И се здрависа сърдечно с двамата.

— Е — отбеляза Грийвс, — трябва да призная, че всичко стана доста експедитивно.

Каупъруд се усмихна.

— Сигурно у вас в Америка на това му викат „бързи темпове“? — намеси се Хеншоу.

— Просто трезв подход от страна на всички участници — каза Каупъруд. — Ако това е американска черта, много добре! Ако е английска — също! Но не забравяйте, че за сделката бяха необходими един американец и двама англичани!

Щом те си тръгнаха, Каупъруд извика Сипънс.

— Не знам дали ще ми повярвате или не, Де Сото — каза той, когато Сипънс дойде, — но току-що купих тази ваша Чаринг Крос.

— Виж ти! — възкликна Сипънс. — Чудесно!

Той вече се виждаше като главен директор на строежа.

Всъщност Каупъруд наистина искаше да го използва тъкмо като такъв, поне в началото, докато потръгнат нещата. Защото Сипънс му се струваше прекалено американец, а това щеше да дразни големите финансисти в Лондон, с които щеше да му се наложи да работи.

— Я вижте това — и Каупъруд взе от бюрото си лист хартия — предварителния, но обвързващ и двете страни договор, който бяха подписали с Грийвс и Хеншоу. Протегна му и кутия с дълги пури, обвити със станиол. Сипънс си взе една и се зачете.

— Чудесно! — възкликна той накрая, като държеше пурата настрани. — Какъв фурор ще стане само, когато прочетат това в Чикаго и Ню Йорк, че и тук! Боже господи! Само да го публикуват, и новината ще обиколи целия свят.

— Тъкмо за това искам да поговорим, Де Сото. Такова едно съобщение, при това така скоро след пристигането ми… боя се, че ще се получи отрицателен резултат… не, не в Америка… там нека се дивят и ядосват… но той ще се отрази лошо на цените на тукашните разрешителни. Те сигурно ще се вдигнат, ако съобщим за договора си. — Той помълча. — А особено като разберат колко много пари се залагат наведнъж за една-единствена линия, при това неголяма — около сто хиляди лири, защото аз естествено ще трябва да я построя или ще загубя около седемдесет хиляди.

— Точно така, шефе — съгласи се Сипънс.

— Колко е нелепо — продължи Каупъруд замислено. — Ние с вас стареем, пък се захващаме с начинание, което, успешно или не, не ни е чак толкова важно. Защото колко още ни остава, Сипънс? За какво са ни тези пари?

— И все пак искаш да я построиш, шефе!

— Така си е — каза Каупъруд. — А и на двамата какво ни трябва — малко нещо за ядене, за пиене, за развлечение — и толкова. Изненадва ме, че така се вълнуваме. Нали и ти си учуден от себе си, Сипънс?

— Е, шефе, мога ли да говоря от твое име! Ти си велик и с каквото и да се захванеш, все е значимо. А пък за мене то е някаква игра, която съм започнал. Едно време всичко ми се струваше по-важно, отколкото сега. И сигурно съм бил прав, защото ако не бях запретнал ръкави да пробивам, животът щеше да ми се изплъзне и нямаше да постигна нещата, които съм постигнал. И май това е истината: все да си зает с нещо. Животът е игра, а ние — щем не щем, трябва да си изпълняваме ролите.

— Е — каза Каупъруд, — твоята роля скоро ще стане главна, ако се заемем да построим тази линия в срок.

И той потупа по гърба своя дребен енергичен приятел.

Когато съобщи на Беренис за сделката, тя реши, че е добре да отпразнуват случая. Та нали тъкмо тя го бе тласнала към това лондонско приключение? И сега това момиче най-после се приобщи към големия делови свят, който някога бе съзирала смътно. Когато усети приповдигнатото настроение на Каупъруд, Беренис извади бутилка, за да пийнат за успеха на делото, както и за тях двамата.

В един момент тя не се сдържа и попита дяволито:

— А случайно да си виждал твоя, нашия, лорд Стейн?

— Нашия ли? — Засмя се той. — Не е ли по-точно „твоя“ лорд Стейн?

— Моя и твоя — отвърна Беренис. — Защото може да помогне и на двама ни, нали?

„Какво същество! — помисли си Каупъруд. — Колко е дръзка и самоуверена тази хлапачка!“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дом учителя
Дом учителя

Мирно и спокойно текла жизнь сестер Синельниковых, гостеприимных и приветливых хозяек районного Дома учителя, расположенного на окраине небольшого городка где-то на границе Московской и Смоленской областей. Но вот грянула война, подошла осень 1941 года. Враг рвется к столице нашей Родины — Москве, и городок становится местом ожесточенных осенне-зимних боев 1941–1942 годов.Герои книги — солдаты и командиры Красной Армии, учителя и школьники, партизаны — люди разных возрастов и профессий, сплотившиеся в едином патриотическом порыве. Большое место в романе занимает тема братства трудящихся разных стран в борьбе за будущее человечества.

Наталья Владимировна Нестерова , Георгий Сергеевич Берёзко , Георгий Сергеевич Березко , Наталья Нестерова

Проза / Проза о войне / Советская классическая проза / Современная русская и зарубежная проза / Военная проза / Легкая проза
Обитель
Обитель

Захар Прилепин — прозаик, публицист, музыкант, обладатель премий «Национальный бестселлер», «СуперНацБест» и «Ясная Поляна»… Известность ему принесли романы «Патологии» (о войне в Чечне) и «Санькя»(о молодых нацболах), «пацанские» рассказы — «Грех» и «Ботинки, полные горячей водкой». В новом романе «Обитель» писатель обращается к другому времени и другому опыту.Соловки, конец двадцатых годов. Широкое полотно босховского размаха, с десятками персонажей, с отчетливыми следами прошлого и отблесками гроз будущего — и целая жизнь, уместившаяся в одну осень. Молодой человек двадцати семи лет от роду, оказавшийся в лагере. Величественная природа — и клубок человеческих судеб, где невозможно отличить палачей от жертв. Трагическая история одной любви — и история всей страны с ее болью, кровью, ненавистью, отраженная в Соловецком острове, как в зеркале.

Захар Прилепин

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Роман / Современная проза