Той погледна към тях с вдигнати вежди, а Джаркинс го наблюдаваше с многозначително изражение, но не благоволи да каже нищо.

— Признавам, действате много практично — продължи Джонсън — и не се съмнявам, че ще има хора, които ще спечелят, както и други, които ще изгубят. Проблемите на Лондонското метро са твърде големи. Твърде много линии вече са проектирани, трябва да се съгласува работата на твърде много компании; твърде много концесии вече са в ръцете на предприемачи и посредници, които нямат пукнат грош. — И той ги погледна мрачно. — Ще са необходими страшно много пари, милиони лири, не по-малко от двадесет и пет милиона според мен. — Джонсън притисна унило длани; толкова тежко финансово бреме бе всичко това. — Разбира се, тук сме чували за мистър Каупъруд. Ако не греша, срещу него бяха отправени ред обвинения в Чикаго. Но признавам, че те няма да попречат на изпълнението на такова голямо обществено дело, каквото вие предлагате, господа. И все пак не трябва да се забравя за консерватизма на английското общество…

— О, имате предвид политическите обвинения срещу финансовите му похвати, в Чикаго — прекъсна го дръзко Джаркинс. — То си беше чиста политика, скалъпиха ги съперниците му във финансите, защото му завиждаха за успехите.

— Знам, знам — прекъсна го мистър Джонсън все така мрачно. — Хората от финансовите кръгове навсякъде по света естествено разбират, че това са хватки на конкуренцията. Но все пак тук той ще срещне съпротива. Защото ние сме едно консервативно островче, което не пуска нищо чуждо. Не ни харесва някой да дойде отнякъде си и да ни оправя работите. Но както чувам, мистър Каупъруд е много способен и находчив човек. Не мога да кажа дали ще се намерят хора, които да се съюзят с него. Определено знам, че малцина, ако изобщо има такива, ще го оставят сам да се разпорежда с финансите на една система, за каквато говорите — тук Джонсън стана и изтупа от панталоните и жилетката си несъществуващи прашинки; — Твърдите, че отхвърлил предложението на Грийвс и Хеншоу? — добави той.

— Да — отвърнаха в един глас Джаркинс и Клурфейн.

— А какви бяха техните условия?

Джаркинс му обясни.

— Ясно, ясно. Значи са искали да задържат договора си и петдесет процента. Е, ще ми трябва време да си помисля и да се посъветвам с някои от сътрудниците си и чак тогава ще мога да ви кажа своето мнение. Но — добави той — може би си струва някои от най-големите притежатели на акции да поговорят с него, когато пристигне.

Джонсън вече бе осъзнал, че Каупъруд изпраща тези двамината да опипат почвата. Същевременно се съмняваше, че Каупъруд, който, макар и богат, е американец, ще съумее да измъкне от сегашното управление дори и петдесет процента. Ще му бъде изключително трудно да навлезе в тази област. Същевременно, като се има предвид колко много бяха вложили те двамата със Стейн за това дело, как сега Чаринг Крос отново ще им натежи, като я върнат на Електротранспортната компания, и ще донесе нови загуби на вложителите, и…

Той се обърна към двамата с тон, с който очевидно приключваше разговора:

— Ще обмисля този въпрос, господа. Обадете ми се пак, да речем, идния вторник или сряда, и ще ви кажа окончателно дали мога да направя нещо за вас.

И с тези думи Джонсън пое към вратата, като звънна на момчето от кантората да изпрати посетителите. Щом те си излязоха, той се приближи до един от прозорците и погледна към древния двор, който априлското слънце продължаваше да огрява. Имаше навика, когато се замисли, да опира с език страната си и да притиска дланите си една в друга, сякаш се моли, но с пръстите надолу. Поостана така известно време, вперил поглед навън.

Вече на улицата Клурфейн и Джаркинс си разменяха възклицания:

— Чудесно! Много е хитър… но явно клъвна… това е изход за тях, стига да могат да го разберат…

— Но тая чикагска история! Знаех си, че ще излезе наяве! — възкликна Джаркинс. — Все така става… това, не е лежал в затвора… и слабостта му към жените… като че ли има някакво значение за работата.

— Нелепо! Невероятно нелепо! — добавяше Клурфейн.

— И все лак ще трябва да вземем мерки. Да обработим пресата — каза Джаркинс.

— Едно нещо ще ви кажа — заключи Клурфейн. — Ако някои от местните богаташи имат делова работа с Каупъруд, те скоро ще прекратят всякакви нежелани публикации. Нашите закони са различни от вашите. Тук колкото повече истина има в някой скандал, толкова по-клеветнически го обявяват. И става опасно да заявиш нещо, което най-големите не искат да се разчува. У вас явно е тъкмо обратното. Но аз познавам повечето редактори на финансовите рубрики, в тукашните вестници и ако се наложи нещо да се потули, смятам, че мога да го уредя.

ГЛАВА XX

Резултатите, постигнати от Джаркинс и Клурфейн при посещението им при Джонсън, станаха ясни в разговора, състоял се същия следобед между Джонсън и лорд Стейн в кантората на Стейн на партера на сградата на Стори Стрийт.