— Той е бил „чудовището“ — обясни Ева. — От бележката „Той е чудовище, какво съм сторила?“. Започнал да я опипва, когато взели да й растат гърди, и стигал все по-далече и по-далече. Не успял да държи ръцете си далече от нея дори на собствената й сватба. Завел я в някаква пуста част от къщата. Казал й, че изглежда толкова секси в булчинска рокля, че не можел да се владее. Че не може да понесе мисълта, че го напуска. Започнал да я опипва и тя откачила.

— Страхотно семейство! — изпъшка Ерлендур.

— Знаех, че от време на време се друса, защото ме е молела да й намирам стока. В онзи ден обаче превъртяла напълно и отишла при Еди. Оттогава не е излизала от онази дупка.

Ева Линд замълча.

— Мисля, че майка й е знаела — каза след малко. — През цялото време е знаела. Но не е направила нищо. Къщата им била толкова хубава. Имали много коли…

— Момичето не иска ли да отиде в полицията?

— Да бе!

— Защо?

— Да премине през всичко това заради тримесечна условна присъда, ако някой изобщо й повярва? Я стига!

— А какво ще прави?

— Ще се върне при онзи тип, съпруга й. Мисля, че го харесва.

— Тя обвинява себе си, нали?

— Объркана е.

— Защото е написала „Какво съм сторила?“. Поела е вината върху себе си.

— Не е чудно, че се чувства зле.

— Перверзните типове винаги са най-щастливи и доволни. Усмихват се широко, сякаш няма какво да им тежи на съвестта.

— Повече не ми говори по този начин — настоя Ева. — Никога повече!

— Дължиш ли пари на още някого, освен на Еди? — попита Ерлендур.

— На още неколцина. Но Еди е основният проблем.

Телефонът отново иззвъня. Момичето в спалнята се размърда, огледа се наоколо и стана от леглото. Инспекторът се чудеше дали да вдигне. Чудеше се дали изобщо да ходи на работа. Може би трябваше да прекара деня с Ева Линд. Да бъдат заедно, да я заведе на лекар и да видят на видеозон ембриона, ако въобще можеше да се нарече ембрион. Да разберат дали всичко е наред. Просто да бъде до нея.

Но телефонът не спираше да звъни. Момичето бе излязло в коридора и се оглеждаше объркано наоколо. Извика, за да разбере дали има някой в апартамента, и Ева Линд й отвърна, че са в кухнята. Ерлендур стана и поздрави девойката на излизане от кухнята. Не получи отговор. Злополучната булка огледа кухнята и бъркотията, която полицаят бе сътворил, и го изгледа накриво.

Най-накрая инспекторът реши да вдигне слушалката.

— На какво миришеше в апартамента на Холберг? — чу в ухото си. Трябваше да мине известно време, докато разпознае гласа на Марион Брием.

— На какво ми е миришело ли? — повтори недоумяващо.

— Каква беше миризмата в апартамента на Холберг? — повтори Марион.

— Неприятна миризма, като в мазе — отвърна инспекторът. — Миризма на влага. Воня. Не мога да я определя точно. Като от коне, може би.

— Не са били коне — отвърна Брием — Прочетох повече за Нордурмири и говорих с един приятел водопроводчик, той ме насочи към друг водопроводчик, а после говорих с трети и четвърти…

— Защо точно с водопроводчици?

— Цялата история е много интересна. Не ми каза за отпечатъците по снимката — в гласа на Марион пролича нотка на обвинение.

— Да — каза Ерлендур. — Още не съм се захванал с тях.

— Чух за Гретар и Холберг. Гретар е знаел, че момичето е било дъщеря на Холберг. Може би е знаел и нещо повече.

Инспекторът се замисли.

— Какво намекваш?

— Знаеш ли кое е най-типичното за Нордурмири? — попита Брием.

— Не — отвърна Ерлендур; беше му трудно да проследи мисълта на Марион.

— Толкова е очевидно, че навремето съм го подминал.

— И какво е то?

Бившият полицай замълча за момент, сякаш за да придаде допълнителна тежест на думите си.

— Нордурмири означава „северно блато“.

— Да, знам, но какво общо има това?

— Къщите са построени върху блатиста почва.

26

Сигурдур Оли бе изненадан — жената, която му отвори, знаеше защо е дошъл, още преди да й обясни. Стоеше пред поредната врата, но този път на триетажен блок в Графарвогур. Едва се бе представил и обяснил наполовина повода за посещението си, когато жената го покани вътре и добави, че го е очаквала.

Беше рано сутринта. Навън пръскаше ситен дъжд и есенен мрак бе покрил града, сякаш за да заличи всяко съмнение, че съвсем скоро ще дойде зимата и ще стане по-мрачно и студено. По радиото определиха периода като най-дъждовния от десетилетия насам.

Жената предложи да вземе палтото му. Той й го подаде и тя го окачи в гардероба. Мъж на нейната възраст излезе от кухнята и поздрави госта, подавайки му ръка. Двамата съпрузи бяха на около седемдесет и носеха анцузи и бели чорапи, сякаш се готвеха да излязат, за да потичат. Детективът бе прекъснал сутрешното им кафе.

Апартаментът беше много малък, но уютно обзаведен — имаше малка баня, кухничка, хол и просторна спалня. Вътре бе ужасно горещо. Сигурдур Оли прие да изпие чаша кафе и помоли за малко вода. Гърлото му бе пресъхнало още щом прекрачи прага. Тримата си размениха няколко думи за времето, но накрая полицаят изгуби търпение.

— Имам чувството, че сте ме очаквали — каза той, отпивайки от кафето си. Беше воднисто и ужасно на вкус.