Лице в лице… Веднага си въобразих, че отдавна е искала да се срещне с мен. Знаех, че това са глупости. Пубертетски блян, останал от тийнейджърските ми години, когато си въобразявах, че всяка проява на внимание от страна на другия пол се дължи на факта, че жените безумно ме желаят. Откъснах се от бляна си и си уговорих среща с Изабела Конти за следващия ден. След като си запазих стая в хотел в Рим, се обадих на Уилям Макнамара и му съобщих докъде съм стигнал и какво смятам да правя оттук нататък. В мига, в който затворих, получих съобщение:

Стоях и се взирах в тези две думи. Familiar cyborg? Какво означаваше това? Киборг означаваше смесица от човек и машина. Познат киборг? В това нямаше никакъв смисъл. Веднага отговорих на съобщението: „Кой сте вие? Защо ми пишете? Какво означава Familiar cyborg?“.

Чаках нетърпеливо няколко минути, но така и не получих отговор.

11

След като криминалистите приключиха работата си в предишната ми стая, бързо се насочих към един приятен ресторант недалеч от базиликата „Санта Кроче“. И на отиване и на връщане в хотела ми се струваше, че след мен се движи цял легион от преследвачи. Но всеки път, щом се обръщах рязко, само изкарвах акъла на горките хора, които съвсем случайно вървяха на няколко крачки зад мен, заети със собствените си грижи. Вече в хотела изпих чаша бира на бара. Всичко беше както обикновено. Никой не ме сваляше.

Легнах си и четох известно време. В мига, в който оставих книгата на нощното шкафче и изгасих лампата, чух сигнала за получено съобщение на телефона си.

Несръчно си сложих очилата и го прочетох:

Това поне ми говореше повече от Familiar cyborg.

„Тук е нужна мъдрост“ беше известен цитат от Откровение на Йоан, в който се споменаваше числото на звяра: 66646. Изразът vitiosa seces представляваше анаграма, позната от стотици години — Societas Jesu47, тоест йезуитите. Този католически мисионерски орден бил основан през XVI век и винаги е бил противоречив. Според Конституцията на Норвегия, страната била затворена за йезуитите чак до 1956 година48. Лежах и се взирах в съобщението. Следа, която изобщо не разбирах. Какво общо имаше това съобщение с първото, ако въобще имаше нещо общо? Включих лампата, станах и взех тефтера, чиито листове използвах за писма, от нощното шкафче. Изписах всяка буква от Familiar cyborg върху един лист и го накъсах на четиринайсет хартийки, колкото бяха буквите. След това започнах да образувам думи с тях. Glorify Cambria49 (древно име на Уелс) беше един вариант. Трудно ми беше да повярвам, че съм се натъкнал на заговор за извоюване на независимостта на Уелс от Обединеното кралство. Намерих думи като Africa, Arabic и най-различни имена, но при всички случаи оставаха няколко букви, чиито комбинации нямаха смисъл.

Докато накрая едва ли не от чист късмет реших загадката:

Familiar cyborg беше анаграма на Library of Magic.

Вълшебната библиотека.

„Library of Magic и Societas Jesu“ — написах в съобщение до непознатия.

Преди да изгася лампата, отново се обадих на инспектор Ломбарди. Разказах му за двете странни съобщения. Той не звучеше много заинтересован, но си записа телефонния номер и ми обеща да го провери.

Не можех да заспя. Накрая станах и взех едно приспивателно. Ужасяващото преживяване от снощи все още ме държеше. Всеки път, щом се унесях, се стрясках при мисълта за случилото се. Ами ако той се върнеше? Ами ако беше разбрал в коя стая съм се преместил? Лежах, припомняйки си дулото на револвера с вкус на желязо.

Когато най-накрая успях да заспя, се събудих от сигнала за получено съобщение.

„Вълшебната библиотека и йезуитите са правилните отговори. Но коя вълшебна библиотека? — пишеше непознатият. — Трябва да разбереш контекста на Library of Magic“.

„Библиотека Медичи Лауренциана“ — написах аз.

Не получих отговор.