— Голяма част от подземията на манастира са били запазени. Затова има тайни коридори и стълби, които свързват отделните крила на библиотеката, капелата и базиликата. Трябва да си запознат с разположението, за да успееш да стигнеш оттук до Капела Медичи.

— А Самуел беше запознат — отбеляза Леонардо.

3

Тони нетърпеливо се разхождаше из читалнята. Замисли се за миналия петък. След като онзи падна, той се върна в лабораторията, за да потърси писмото. Ни следа от него. Неговите отпечатъци и ДНК бяха върху подвързията и вестника, така че ги занесе в хотела и ги хвърли в контейнера за рециклиране на хартия пред рецепцията.

Огладня. В този град нямаше нито една количка за хотдози. Ню Йорк му липсваше.

Белтьо излезе от лабораторията и Тони тръгна след него. Професорът носеше хартиен плик.

„Писмото“ — помисли си Тони.

4

Да влезеш в погребалния параклис на херцозите Медичи — Cappella dei Principi (Херцогската капела), беше като да влезеш в църквата „Свети Петър“ или Пантеона в Рим — може да станеш вярващ и при по-незначителни преживявания. Шейсет метра. Всеки квадратен метър — под, стени, таван — беше украсен. Статуи, колони, саркофази, мозайки.

При едната стена беше издигнато високо скеле, оградено с полицейска лента.

— Оттук е паднал — заяви Катерина, поглеждайки нагоре.

— Сигурно е станало недалеч от мястото, на което стоим ние — отбеляза Леонардо.

И тримата инстинктивно отстъпихме крачка назад.

— Какво е правил тук? — попитах аз.

— Нищо — отсече Катерина.

— Сигурно е бягал — предположи Леонардо.

— От кого? — поинтересувах се аз.

Двамата отново разпериха ръце.

— Нищо не разбираме — призна Катерина.

5

Следобедът беше задушен, наоколо бе пълно с мухи, а жегата беше потискаща. С инспектор Джорджо Ломбарди се бяхме разбрали да се срещнем на късен обяд в един ресторант далеч от обичайните туристически маршрути.

Един звънец на вратата весело извести влизането ми в ресторанта. Ломбарди изучаваше менюто с придирчивото изражение на гастроном. Вдигна поглед и се изправи. Някой явно му беше описал как изглеждам.

Джорджо Ломбарди приличаше на любовник на жена, чийто съпруг ѝ е омръзнал. Среднодълга, леко прошарена коса. Слънчеви очила „Рей Бан“. Костюм, който не беше гладен наскоро, но който изглеждаше стилно.

Ломбарди ръководеше разследването. Знаеше само, че от МНД са ме наели да намеря писмото. Смъртта на Самуел Рицо представляваше просто една спънка за моето разследване. За него пергаментите бяха вероятен мотив, който можеше да се окаже, че не представлява никакъв интерес. Ломбарди обаче едва ли се досещаше, че искам да се намеся в разследването. Защото точно това смятах да направя.

— Труден случай — призна той, след като си поръча спагети, а аз — салата „Цезар“. Говореше добре английски. — Убийство? Нещастен случай? Самоубийство?

— Самоубийство? — изненадано повторих аз.

— Трябва да разгледаме всички варианти. Рицо е преживявал труден период.

— Така ли?

— Ще се върнем на това, ако се наложи.

— Финансови проблеми?

Замислих се върху възможен мотив — провалила се продажба на писмото.

— В никакъв случай.

— Работите ли по някаква основна теория?

— За съжаление, не мога да ви разкрия всичко, професоре. Съжалявам. Но се надяваме да направим пробив в случая…

— Наистина ли?

— … скоро.

Погледнах го напрегнато. Пробив? Може би моето собствено разследване щеше да се окаже по-лесно, отколкото си мислех. Лицето на Ломбарди обаче стана безизразно.

— Какво можете да ми кажете? — попитах аз.

— За съжаление, немного. Но нямаме причини да смятаме, че смъртта на Рицо е свързана с пергаментите.

— Така ли?

— И все пак… В този случай има множество объркващи и неясни елементи.

— Като например?

— Знаем, че вечерта, когато е умрял, в библиотеката е имало още някой. Поне двама души, за които нито ние имаме сведения, нито от библиотеката знаят нещо.

— Двама?

— Ако единият го е убил… кой тогава е бил другият? Заедно ли са действали?

Пред ресторанта беше застанал уличен музикант. Записаният акомпанимент заглушаваше неприятните звуци, издавани от една панфлейта.

— Знаете ли какво е правел Рицо в капелата? — поинтересувах се аз.

— Доколкото разбираме, стигнал е дотам от библиотеката чрез система от подземни стълби и коридори, не всички от които са били известни на много хора.

— Защо се е покатерил на скелето?

— Най-логичното обяснение е, че някой го е преследвал.

— Значи се е покатерил на скелето, за да избяга от преследвач?