Читаем Сребърниците полностью

Ирод Антипа (около 20 г. пр.Хр. — 39 г.) е управител (васал) на Галилея и Перея. Най-известен е с това, че отсякъл главата на Йоан Кръстител по молба на доведената си дъщеря Саломе. Опитал се да разпита Исус, но той не му отговарял, така че го върнал обратно на Пилат. Двете монети (вдясно) са били изсечени по онова време.

Исав и Яков са близнаци, синове на Исаак и Ребека и внуци на Авраам и Сара в Стария завет. Исав бил по-големият, така че първородството, включващо властта над семейството, се падало на него. Според Битие Яков получил благословията на баща си, представяйки се за него, и така му откраднал това право.

Исаия е пророк, който според Стария завет живял в Израел около 750 г. пр.Хр. Предполага се, че написал Книга на пророк Исаия, за която християните смятат, че съдържала множество пророчества, свързани с Исус.

Искариот не е фамилията на Юда, а прозвище, т.нар. определение, поставено след името (например Александър Велики). Вероятно препраща към родния му град Кариот в Южна Юдея.

Исопът е храст.

„Истинските дела на Пилат“ е измислена творба, пълна с лъжи за Исус. Император Максимин II я издал в началото на IV век, за да представи християните в лоша светлина. Числи се към няколко текста, които се различават по съдържание и цел, но носят общото име Acta Pilati („Делата на Пилат“).

Историята на Атик Сенецион, която е разказана в романа, е измислена. Реших, че той е живял в Херкулан, като имението му или се е намирало в подножието на вулкана Везувий, или на някой хълм с изглед към него. Изпратил е последното писмо до сина си преди изригването му, така че е описал само явленията, които го предвещават — например земетресенията и мириса на сяра. Но и той като останалите жители на региона не е очаквал силното изригване (което сигурно го е убило). Описанието на годините, които е прекарал в Юдея, отчасти се основава на евангелията, обаче малко съм удължил хронологията. Например малко вероятно е делото срещу Исус да е започнало още в нощта на залавянето му, точно след края на честванията, свързани с Пасха. Обвинителите му били яли и пили цял ден, така че едва ли изгаряли от желание да водят среднощно дело, както твърди и Рони Юхансон в книгата си „ИСУС. Анализите казват едно, а църквата — нищо“. Отложих го за следващата сутрин. Докато писах историята на Атик Сенецион, използвах следната методика: първо копирах евангелските описания на залавянето, делото, разпъването и погребението. На местата, където твърденията се различаваха, избрах една от версиите. После махнах всичко, свързано с религията, и ми остана хронологичната последователност на събитията. Накрая се опитах да се вживея в ролята на римски войник, който е страничен наблюдател на случващото се. Историята е разказана по спомените на Атик Сенецион за нещо, станало преди петдесет години, като той, разбира се, се е объркал на места.

Йезуити — вж. Societas Iesu.

Йоав е израилтянски военачалник. Според Стария завет убил братовчед си Амаса, след като го целунал по брадата. Това предателство е сравнявано с целувката на Юда.

Йоан от Патмос може да е авторът на новозаветните текстове, които се приписват на апостол Йоан. Предполага се, че е бил заточен на остров Патмос по времето на гоненията на християните при управлението на император Домициан. В глава първа на Откровение на Йоан пише: „Аз, Йоан (…) бях на острова, наречен Патмос“. Днес Пещерата на Апокалипсиса на Патмос е популярна туристическа дестинация.

Йов е библейска (вероятно митологична) фигура, спомената в Книга на Йов в Стария завет. Картината на Леон Бона е от 1880 година.

Йосиф е съпругът на Мария и пастрокът на Исус.

Йосиф Ариматейски е член на върховния съвет на евреите, Синедриона, но вярвал на Христос. След разпъването получил позволение от Пилат да го погребе в собствената си гробница. Обвил тялото му във фино ленено платно. Католическата църква го смята за светец.

Йосиф Флавий (37-100) е еврейски военен комендант и политик, но главно историк. Най-известният му труд е „Юдейската война“ (Bellum Judaicum), издаден между 75 и 79 година. Друго негово известно произведение е „Юдейски древности“ (Antiquitates Iudaicae), публикуван между 93 и 94 година. В него се разказва еврейската история от появата на еврейския народ до избухването на Първата юдейскоримска война през 66 година. Йосиф е първият нехристиянски автор, който споменава Исус. В „Юдейски древности“ се предполага, че той е Месия, но историците се чудят дали християните, които са преписвали този труд впоследствие, не са добавили това.

Кадуцеят представлява Меркуриев жезъл, за разлика от жезъла на Асклепий. Символизира търговията и търговския бизнес.

Каин е един от синовете на Адам и Ева и близнак на Лулува според Библията. Занимавал се със земеделие. Бил първият човек, който се родил. Убил брат си Авел.