Тя се хвърли към мен и замахна с юмрук към лицето ми, но аз бях подготвен. Сграбчих я за китката и завъртях тялото й така, че да се притисне с гръб към мен. Стиснах гърлото й с вътрешната страна на лакътя си. Тя бясно замята глава, но аз я натиснах по темето с брадичката си. С лявата си ръка запуших устата й, когато се опита да извика.

Поведох я напред и тя се опита да ме захапе за пръстите. Размахваше ръце във всички посоки, но не можеше да ме нарани.

Докато я бутах напред, за да излезем, опитите й да се пребори започнаха да замират. Сложих дясната си ръка, върху рамото й и затегнах хватката.

Изтръсках последния дъх от тялото й, все едно беше парцалена кукла. Почувствах настъпването на края, когато тя се срина върху мен, сякаш някой беше изсмукал костите й от тялото.

Преместих ръка от рамото към врата й, за да се уверя.

Кожата й остана безмълвна под допира на пръстите ми.

Метнах я през рамо и я понесох навън към подготвената дупка.

За разлика от предишните две, не почувствах нищо към плътта, която стоварих в земята. От жалката Мелани ми се беше повдигало. Сервилното й изражение беше накарало кожата ми да настръхва.

Трейси беше възбудила желание у мен. Беше я довършила собствената й алчност.

Но с Луиз не почувствах нищо. Тя беше просто цел.

Беше застраховка.

Начинът, по който я убих, щеше да послужи за заблуда.

Затова разтворих краката й и посегнах за триона.

ГЛАВА 62

Ким вървеше по коридорите на "Ръселс Хол" за втори път през последните два дни. Не беше време за свиждания, затова тя се представи по домофона като служител на полицията.

Грижата за пациентите беше с предимство, но медицинските служители се стараеха да съдействат на полицията.

Ким мина покрай малката чакалня в края на отделението. Брайънт се изправи, щом я видя. Тя му махна да седне обратно.

Спря пред бюрото на медицинските сестри.

— Ричард Крофт?

— Мисля, че пациентът все още не е готов да отговаря на въпросите ви — отговори сестрата.

Ким кимна в знак на разбиране, но имаше нужда от съдействие. Наведе се напред и тихо каза:

— Сестра, тази седмица около мен се струпаха повече от шестима умрели и всеки един от тях има нужда от отговори. Ричард Крофт едва не стана седмият — и може би ще успее да ми помогне.

Жената се намръщи още повече.

Ким вдигна ръка:

— Уверявам ви, че по никакъв начин няма да застраша здравословното му състояние.

Това не беше лъжа, защото Ким нямаше намерение да му причинява каквото и да било.

Сестрата кимна и посочи с глава третата отворена врата в края на отделението.

— Само за няколко минути, нали?

Ким кимна в знак на съгласие и тихо продължи по коридора.

Тя застана на прага и вместо към неподвижното тяло в леглото, погледна към съпругата му, която седеше в креслото, погълната от екрана на мобилния си телефон.

Ким се облегна на касата на вратата и жената извърна към нея главата си с лъскавата черна коса.

По лицето на Нина Крофт беше изписана дружелюбна вежливост. Това несъмнено беше изражението, което пазеше за обслужващия персонал. Когато очите й се спряха на Ким, всяка следа от вежливост и дружелюбие изчезна.

Ким за миг се учуди как едно толкова красиво лице можеше да излъчва толкова жлъч. Красотата изведнъж избледня и бе подменена от две присвити очи и две тънки, озлобени устни.

— Какво правите тук, по дяволите?

— Госпожо Крофт, съпругът ви трябва да бъде разпитан.

— Не сега, инспектор Стоун — и със сигурност не от вас.

Нина Крофт се изправи. Точно както се беше надявала Ким.

Ричард Крофт изпъшка в леглото си. Ким направи крачка към него и Нина моментално препречи пътя й.

— Изчезвай — изсъска тя.