Читаем Сподавен списък полностью

Всяка зона беше оборудвана със собствен умивалник, маса, стенни шкафове и поднос с инструменти. Много от тях изглеждаха безобидни, за разлика от ножиците и скалпелите, използвани по време на операциите, но други като костното длето, триона за кости и режещите клещи бяха като извадени от филм на Уес Крейвън.

За разлика от отделенията в основната част на болницата зоните в тази зала не бяха оградени с пердета. Тукашните "пациенти" нямаха склонност да скромничат излишно.

Намереният скелет беше разстлан по дължина и сега изглеждаше още по-злощастно, отколкото когато лежеше в земята. Тук костите бяха изложени на показ с цел да бъдат обстойно огледани, анализирани и проучени. Сякаш им предстоеше да изтърпят поредното унижение.

Дългата маса имаше висок ръб от всички страни и приличаше на възголяма тава за печене на пуйка. Ким беше обзета от непреодолимо желание да покрие костите с нещо.

При вида на висящата от тавана лампа, която беше свалена до нивото на раменете им, Ким се сети за онези, които ползваха стоматолозите.

Доктор Бейт измери дясната бедрена кост и нанесе данните в една папка.

— Някой е доста примерен.

— Рано пиле, рано пее, както се казва. Освен ако не си орнитолог — от научна гледна точка това изобщо не отговаря на истината.

Ким притисна ръце към гърдите си.

— Докторе, ти да не се опита да пуснеш някоя шега? Май да, нали?

Бялата му престилка беше отворена и отдолу се виждаха избелели джинси и памучна риза с дълъг ръкав на широки зелени и сини райета.

— С всички ли се държиш толкова саркастично?

Тя се замисли за две секунди,

— Старая се.

Той я погледна право в лицето.

— Как успяваш да си вършиш работата, след като си толкова груба, арогантна, враждебна…

— Е, по-полека, докторе. Имам и някои лоши черти. Кажи му, Брайънт.

— Така е…

— А сега, какво можеш да ни кажеш за жертвата? — прекъсна го Ким.

Докторът отчаяно поклати глава и се обърна на другата страна.

— Като за начало, костите винаги могат да ни кажат повече за начина, по който човекът е живял, отколкото за това как е умрял. Може да разберем колко дълго е живял, от какво е боледувал, да открием стари травми, да определим ръста, теглото, структурата на тялото му, както и евентуални деформации.

Възрастта при настъпване на смъртта неминуемо оказва влияние на процеса на разлагане. Колкото по-млад е човек, толкова по-бързо се разлага тялото му. Костите на децата са по-малки. Съдържат по-малко минерали.

От друга страна, тялото на човек с наднормено тегло би се разложило по-бързо, заради наличието на повече плът, с която да се хранят микроорганизмите и личинките.

— Прекрасно — каза Ким. — А сега ще ни кажеш ли нещо, което да ни е от полза?

Докторът отметна глава назад и избухна в смях.

— Ако не друго, поне си последователна.

Ким не отговори нищо и мълчаливо го изчака да си сложи очилата със семпла черна рамка.

— На левия крак имаме две фрактури на предноходилните кости. Травма, по-често срещана при футболистите, която обаче е била съвсем нова при настъпване на смъртта. Не е налице срастване между костите.

— Може ли да се получи при ритане на нещо? — попита Брайънт.

— Възможно е, но човек най-често рита с десния си крак; освен ако не е бил трениран да използва и двата си крака еднакво ефективно.

Той мина покрай масата и се приближи до главата.

— Вече ви показах фрактурата на шийния прешлен, от което следва, че в даден момент жертвата е била обезглавена. Извършено е било с особена жестокост, като фаталният удар не е бил първият.

Той взе една лупа.

— Ако погледнете С1 и С2, ще видите какво имам предвид.

Ким застана до него и се наведе напред. Върху костта на С1 имаше ясно изразена бразда.

— Виждаш ли?

Тя кимна и усети аромата на мента в дъха му.

— Ето, вземи — каза той, като й подаде лупата.

Доктор Бейт внимателно завъртя тялото, така че страничната част на костите на врата да застане отгоре.

— Погледни сега С2.

Той придържаше тялото, докато тя приближи лупата към най-горната част на врата, почти в основата на черепа. Там отново видя ясно изразена бразда.

Ким усети как започва да й се повдига и отстъпи крачка назад.

— Но нараняването, което ми показа вчера, не беше на страничната част на врата.

Докторът кимна и за един кратък миг двамата се спогледаха с разбиране.

— Не схващам — каза Брайънт и се наведе над масата, за да погледне по-отблизо.

— Била е жива — прошепна Ким. — Още се е движела, докато убиецът се е опитвал да я обезглави.

— Извратено копеле — изпъшка Брайънт и поклати глава.

— Възможно ли е травмата на крака да е в следствие от натиск с крак, в опит да я обездвижи?

Това би обяснило защо жертвата се е мятала на земята, без да може да се отскубне.

— Звучи логично.

— Внимавай да не кажеш нещо със сигурност, докторе.

— При положение че не разполагам с никакви меки тъкани, не бих могъл да потвърдя това със сигурност, инспекторе, но мога да заявя, че до момента не съм открил друга възможна причина за смъртта.

— Колко време е била заровена?

— Най-малко пет години, но по-вероятно повече, може би дори дванадесет.

Ким извъртя очи към тавана.