В един и половина стигнаха Макиас. След обаждането на Шон Кели Пол беше пренесла багажа им на новото място, което беше намерила, а после звънна да им обясни как да стигнат до там.

Оказа се, че става въпрос за малка вила с каменни основи близо до безлюден плаж на осем километра от „Мартас Ин“. Самата Кели Пол беше там и излезе да ги посрещне.

— Благодаря за помощта, която ни оказа — рече Мишел и приклекна два-три пъти, за да се раздвижи след дългото пътуване.

— Никога не изпращам хора на мисия, без да им осигуря подкрепление. Това е задължително условие в уравнението.

— Да ни беше предупредила — укори я Шон. — За малко не застрелях един от твоите хора.

— Може би си прав — кимна Кели. — Но така съм свикнала.

— Все пак спаси живота ни.

— След като го изложих на риск, като те изпратих на среща с Бънтинг.

— Е, без риск няма награда — философски заключи Мишел.

— Къде е Меган? — попита Шон.

— Все още е в мотела.

— Сама?

— Не. Уредих й полицейски надзор.

— Как успя?

— Обадих се на някои хора, а те пък се обадиха на други. За момента това е най-доброто, на което можем да разчитаме. Вие двамата вече сте белязани. Как мина срещата с Бънтинг?

— Притиснат от всички страни. Беше започнал да се отчайва. Каза, че няма нищо общо с убийствата, и аз му повярвах. Страхувам се обаче, че вече е мъртъв.

— А ти през цялото време си знаела, че Бънтинг няма нищо общо, нали? — подхвърли Мишел.

— Не бях сигурна. Но картинката се очертава все по-ясно с всяка изминала минута. Срещата ви с Бънтинг постигна една много важна цел.

— Каква? — погледна я с любопитство Шон.

— Джеймс Харкс е получил пълна свобода за действие.

— Значи наистина допускаш, че Питър Бънтинг е мъртъв?

— Не, поне засега. Докато са преследвали вас, най-вероятно са му отправили сурово предупреждение. Нещо от сорта „жестоко ще пострадаш, ако пак си отвориш устата“. Положително са заплашили семейството му.

— А защо това е добро за нас? — попита Мишел.

— Защото Бънтинг вече е убеден, че няма друг избор, освен да работи с нас.

— Току-що каза, че са го заплашили със смърт — възрази Шон.

— Най-важното, което трябва да знаем за Бънтинг, е, че той е изключително умен и находчив. В момента несъмнено е притиснат здраво. Може би дори са го пребили. Но рано или късно ще се замисли. Той мрази да губи и работи всеотдайно за интересите на страната. Истински патриот е. Баща му е проливал кръвта си за Америка, а той самият е готов да я защитава до последно.

— По всичко личи, че знаеш много неща за Бънтинг — отбеляза Мишел.

— Бях съвсем близо до мисълта да работя за него — кимна Пол. — А в подобни случаи искам да знам всичко за евентуалните си работодатели.

— А как ще се свържем с него? — попита Шон.

— Мисля, че по-скоро той ще се свърже с нас — отвърна Пол.

61

Съпругата на Бънтинг спеше дълбоко, облечена в новото си секси бельо. Минаваше три след полунощ и той реши да не я буди. Още преди няколко часа й беше изпратил есемес, че ще закъснее — разбира се, с разрешението на Харкс. За да не се тревожи и да не се обажда в полицията. Прекоси спалнята и влезе в банята да си измие лицето. От огледалото го гледаше човек, който беше летял към бездната със смразяваща бързина.

Взе няколко бучки лед от мини бара и ги притисна към грозния оток на лицето си. После влезе в гардеробната стая и затвори вратата след себе си, без да се съблича. Телефонът му звънна три пъти поред, но той не вдигна, защото на дисплея се изписваше името на Ейвъри.

Какво можеше да му каже?

Извинявай, Ейвъри, но се уплаших и те пожертвах. Останал си жив благодарение на Бога и необяснимата тактика на мръсниците, с които съм се забъркал.

После стана и тръгна да обикаля къщата. Спираше на прага на всяка от спалните, предназначени за децата му — прекалено просторни и луксозни дори за деца на богати родители. Изпитваше огромно облекчение, че в момента те са в Кънектикът, макар да беше наясно, че това с нищо не допринася за сигурността им. Харкс можеше да ги намери навсякъде.

Върна се в гардеробната, седна на твърдия стол и потъна в размисъл. В момента Фостър и Куонтрел го бяха притиснали до стената. Но краят на играта наближаваше. Какъв ли щеше да бъде той? Едгар Рой продължаваше да лежи в затвора, а Е-програмата все още функционираше, макар и на доста по-бавни обороти. Евентуалната оправдателна присъда на Едгар автоматично връщаше Бънтинг в играта, което със сигурност не беше по вкуса на Фостър и Куонтрел. Тяхната цел беше на всяка цена да унищожат Е-програмата, а той започваше да проумява, че има само един начин да го направят.

Разхлаби вратовръзката и съблече сакото, а после се наведе и свали чорапите си. Влезе в спалнята и спря пред огромното легло. То беше внос от Франция, изработено от старо дърво и рядък вид кожа. Отдавна беше забравил наименованията им. Беше толкова голямо, че едва ли не му трябваше джипиес устройство, за да открие съпругата си в него. Погледът му спря на гърдите й, които спокойно се повдигаха и отпускаха. Тя не беше трофейна съпруга. Неговите деца бяха и нейни. Свързваха ги много щастливи моменти. Страхотни моменти.