Читаем Първичен страх полностью

Бескът я погледна. За Вейл беше очевидно, че тя не беше подготвила Бескът за възможно оспорване твърдението на тримата щатски експерти.

Сега той трябваше да поеме отговорността за доклада и за това, което бяха заключили другите двама доктори. „Има ли някакви разногласия“, чудеше се Вейл.

Но Бескът кимна.

— Да — каза той накрая. — Ние го изследвахме по едно и също време. И тримата стигнахме до същото заключение.

— Доволен ли сте, адвокате? — попита Шоут.

— Да, Ваша светлост — каза Вейл. — Благодаря ви.

„Чудесно, помисли си Вейл, всичко, което трябва да направя, е да притисна Бескът и да поваля и тримата.“

Изненадите започнаха рано. Изборът на журито, което повечето от ветераните смятаха, че ще отнеме дни или дори седмици, беше станал за един ден, Вейл, обикновено обхванат от мания, когато идваше време за избор на жури, не проучи перспективата, Зададе един-два въпроса и махна с ръка, че е съгласен. Венъбъл и Шоут бяха изненадани от неговото почти кавалерско отношение към избора.

Седем жени, пет мъже. Всичките християни, двама от тях католици. Четирима чернокожи, осем бели. Една смес от изтъкнати бизнесмени, домакини и бюрократи.

На втория ден бяха готови за битката.

Встъпителното слово на Венъбъл беше безжалостно. Тя описа Стемплър като ревнив юноша, имащ сексуална връзка с по-младо момиче, което се е върнало при Рашмън, след като той го е изритал от Дома на Спасението.

— Вие ще видите снимките и те ще ви шокират. Ще видите поразителни материални доказателства. Ще чуете вещи свидетели да дават показания, че Арон Стемплър — и само Аарон Стемплър — може да извърши това порочно и безчувствено брутално убийство на почтения обществен лидер. Аарон Стемплър е виновен за хладнокръвно и предумишлено убийство на архиепископ Ричард Рашмън. Накрая, аз съм сигурна, че ще се съгласите, че по-малка присъда от смъртната ще бъде обида за правосъдието, както и за самото убийство.

„Не е лошо, помисли си Вейл. Малко сковано, но все пак добре. Нека шоковете останат за по-нататък.“

— Мистър Вейл? — каза Шоут.

Вейл отиде до бокса на журито и си разкопча сакото. Тръгна бавно по дължината на бокса, като гледаше всеки един от журито в очите.