„Хулиан?“

Принц Хулиан махна с ръка на публиката и любезно се ръкува с тримата водещи. После се приближи, застана до Амбра и я прегърна през кръста.

— Баща ми винаги е бил романтик — започна престолонаследникът, вперил очи в камерата. — След смъртта на майка ми той нито за миг не е преставал да я обича. Аз съм наследил неговата романтичност и смятам, че когато намери любовта, човек веднага разбира. — Погледна Амбра и се усмихна топло. — И затова… — Той се отдръпна назад и се обърна към нея.

Когато усети какво ще последва, Амбра се вцепени от изумление. „НЕ! Хулиан! Какво правиш?“

Престолонаследникът на Испания изведнъж коленичи пред нея.

— Амбра Видал, обръщам се към теб не като принц, а като обикновен влюбен. — Вдигна очи към нея и камерите се завъртяха, за да покажат лицето му в близък план. — Обичам те. Ще се омъжиш ли за мен?

Публиката и водещите на предаването радостно ахнаха и Амбра буквално почувства милионите напрегнато вперени в нея погледи на цялата страна. Изчерви се и светлината на прожекторите сякаш изгори кожата ѝ. Сърцето ѝ бясно се разтуптя и докато се взираше в Хулиан, през ума ѝ препускаха хиляди мисли.

„Как можа да ме поставиш в такова положение?! Та ние се познаваме съвсем отскоро! Има неща, които не съм ти казвала за себе си… неща, които може да променят всичко!“

Нямаше представа колко време е мълчала в паника, но накрая един от водещите неловко се засмя.

— Струва ми се, че госпожица Видал изпадна в транс! Госпожице Видал? Пред вас е коленичил красив принц и признава любовта си пред целия свят!

Амбра затърси някакъв елегантен изход от положението. Беше се възцарило мълчание и тя знаеше, че е паднала в капан. Имаше само един начин да сложи край на това публично мъчение.

— Колебая се, защото не мога да повярвам, че приказката има щастлив край. — Амбра отпусна раменете си и топло се усмихна на Хулиан. — Разбира се, че ще се омъжа за теб, принц Хулиан.

Студиото избухна в диви овации.

Хулиан се изправи и я прегърна. И в този момент ѝ хрумна, че никога досега не са се прегръщали за повече от миг.

След десет минути двамата седяха в неговата лимузина.

— Виждам, че те стреснах — каза престолонаследникът. — Извинявай. Исках да съм романтичен. Изпитвам силни чувства към теб и…

— Хулиан — рязко го прекъсна тя. — И аз изпитвам силни чувства към теб, но ти ме постави в ужасно положение! Изобщо не предполагах, че ще ми направиш предложение, и то толкова скоро! Ние с теб почти не се познаваме. Имам да ти казвам толкова много неща — важни неща за моето минало.

— Миналото ти няма никакво значение.

— Може и да има. Огромно значение.

Той се усмихна и поклати глава.

— Обичам те. Няма да има значение. Убеди се сама.

Амбра впери очи в него. „Добре тогава“. Определено не беше искала този разговор да започне така, но той не ѝ оставяше избор.

— Ето какво, Хулиан. Като малка получих ужасна инфекция, от която едва не умрях.

— Добре.

Докато говореше, Амбра усещаше, че в душата ѝ зейва огромна пустота.

— И в резултат мечтата ми да имам деца… е, ще си остане само мечта.

— Не те разбирам.

— Аз не мога да имам деца, Хулиан — безизразно каза тя. — Заради здравословните проблеми в детството ми съм стерилна. Винаги съм искала деца, но не мога да имам свои. Съжалявам. Знам колко е важно това за теб, обаче ти направи предложение на жена, която не може да ти роди наследник.

Хулиан пребледня.

Амбра го пронизваше с поглед, предизвикваше го да отговори. „Сега е моментът да ме прегърнеш и да ми кажеш, че всичко е наред, Хулиан. Сега е моментът да ми кажеш, че това няма значение, че въпреки всичко ме обичаш“.

И тогава се случи.

Хулиан едва забележимо се отдръпна от нея.

В този момент Амбра разбра, че всичко е свършило.

45.

Отдел „Електронна сигурност“ се намира в няколко стаи без прозорци на подземния етаж в кралския дворец, изолиран от огромната казарма и оръжейна на Гуардия Реал. В отдела има десетина компютърни маси, разделени една от друга с ниски стени, телефонна централа и стена с монитори за охранителните камери. Осемчленният персонал — всички на възраст под трийсет и пет — отговаря за осигуряване на защитени комуникационни мрежи за служителите на двореца и Гуардия Реал и за осъществяване на електронното наблюдение на самата сграда.

Както винаги и тази вечер вътре беше задушно и миришеше на приготвени в микровълнова фурна нудъли и пуканки. Флуоресцентните лампи жужаха.

„Ненапразно поисках да разположат офиса ми тук“ — помисли си Мартин.

Въпреки че завеждащата „Връзки с обществеността“ формално не се числеше към Гуардия Реал, работата ѝ изискваше да има достъп до мощни компютри и опитен технически персонал, затова отдел „Електронна сигурност“ ѝ се беше сторил по-подходящо работно място от необорудваните кабинети на горния етаж.

„Тази вечер ще имам нужда от цялата техника, с която разполагаме“ — каза си тя.