— Тези два въпроса са част от една и съща история — продължи Кърш. — Да започнем отначало — от самото начало.

Едмънд със закачливо кимване бръкна в джоба си и извади малък стъклен предмет — епруветка с мътна течност, надписана с избелелите имена Милър и Юри.

Сърцето на Робърт се разтуптя бясно.

— Нашето пътуване започва много отдавна… четири милиарда години преди Христа… в първичния бульон.

91.

Седнал на дивана до Амбра, Лангдън се взираше в бледото лице на Едмънд на стъклената стена и с болка си мислеше, че приятелят му тайно е страдал, разяждан от фатална болест. В момента обаче очите на футуриста сияеха от чиста радост и вълнение.

— След малко ще ви разкажа за тази мъничка епруветка. — Кърш я вдигна пред себе си. — Но първо нека поплуваме… в първичния бульон.

Едмънд изчезна и проблесна светкавица, която освети кипящ океан с вулканични острови, бълващи лава и пепел в бурната атмосфера.

— Тук ли е възникнал животът? — попита гласът на футуриста. — Спонтанна реакция във врящо море от химически вещества? Или може би микроб, дошъл с метеорит от космоса? Или е бил… Бог? За съжаление не можем да се върнем във времето и да присъстваме на този момент. Известно ни е само какво се е случило след него, когато животът вече се е появил. Протекла е еволюция. И ние сме свикнали да я виждаме илюстрирана горе-долу така.

На екрана се материализира познатата хронология на човешката еволюция — приведена първобитна маймуна в началото на колона от все по-изправени хоминиди, свършваща с напълно изправен човек с гола кожа.

— Да, човекът е еволюирал — каза Едмънд. — Това е безспорен научен факт и въз основа на фосилните свидетелства ние сме разработили ясна хронология. Ами ако можехме да проследим еволюцията наопаки?

Лицето на Кърш изведнъж започна да се покрива с козина и той се преобрази в първобитен човек. Костната му структура се промени, все повече заприлича на маймунска и после процесът бясно се ускори, появяваха се все по-древни видове — лемури, ленивци, двуутробни, птицечовки, двойнодишащи, връщащи се във водата и мутиращи в змиорки и риби, пихтиести създания, планктон, амеби, докато накрая от Едмънд Кърш остана микроскопична бактерия, една-единствена клетка, пулсираща в безкраен океан.

— Най-ранните искрици живот — заяви футуристът. — Тук свършва лентата на нашия прожектиран отзад напред филм. Нямаме представа как от безжизненото химическо море са възникнали първите форми на живот. Просто не можем да видим първия кадър от тази история.

„Т равно на нула“ — помисли си Лангдън и си представи подобен връщащ се назад филм за разширяващата се вселена, в който космосът се свиваше в една-единствена точица светлина и космолозите стигаха до задънена улица.

— „Първопричината“ — продължи Кърш. — С този термин Дарвин назовава неуловимия момент на Сътворението. Той доказва, че животът непрекъснато е еволюирал, но не може да определи как е започнал процесът. С други думи, неговата теория описва оцеляването на най-годните, но не и тяхната поява.

Робърт се позасмя. Никога не беше чувал да го представят точно така.

— Но как все пак се е появил животът на Земята? С други думи, откъде идваме? — Едмънд се усмихна. — През следващите няколко минути ще получите отговор на този въпрос. Повярвайте ми обаче, колкото и да е изумителен, този отговор е само половината от днешната ни история. — Той погледна право в обектива и се ухили злокобно. — Отговорът на въпроса „Откъде идваме?“ е невероятно вълнуващ… само че отговорът на въпроса „Къде отиваме?“ е невероятно шокиращ.

Амбра и Лангдън се спогледаха озадачено и макар да усещаше, че Едмънд пак преувеличава, професорът се чувстваше все по-неспокоен.

Кърш отново повдигна познатата епруветка с мътната течност.

— През петдесетте години на двайсети век двама такива изследователи, химиците Милър и Юри, провели дързък експеримент, с който се надявали да установят точно как е възникнал животът.

Робърт се наведе към Амбра и ѝ прошепна:

— Тази епруветка е ей там. — И посочи витрината в ъгъла.

Тя се изненада.

— Защо е при Едмънд?

Лангдън сви рамене. Ако се съдеше по странната колекция предмети в жилището на стария му приятел, епруветката сигурно представляваше част от научната история, която Кърш беше искал да притежава.

Едмънд накратко описа опитите на Милър и Юри да пресъздадат първичния бульон и да „сътворят“ живот в стъкленица с „мъртви“ химически вещества.

Екранът показваше избеляла статия в „Ню Йорк Таймс“ от 8 март 1953 година, озаглавена „Да погледнем два милиарда години назад“.