— Когато бъдат принудени да работят като общ организъм, тези две машини възприемат различни подходи към решаването на проблемите и съответно преживяват същите сблъсъци и компромиси, каквито се наблюдават при двете полукълба на човешкия мозък — продължи Уинстън. — Това води до невероятен скок в способността на изкуствения интелект да се учи и твори и в известен смисъл го… очовечава. В моя случай Едмънд ми даде средствата, с които да се очовеча, като наблюдавам околния свят и моделирам човешки черти — чувство за хумор, сътрудничество, ценностна система и даже морал.

„Невероятно“ — удиви се Лангдън.

— Значи този двоен компютър по същество… си ти, така ли?

Уинстън се засмя.

— Е, тази машина съм толкова аз, колкото вашият мозък сте вие. Ако наблюдавате мозъка си, поставен в тава, нали няма да кажете: „Това тук съм аз“? Ние сме сборът от взаимодействия, осъществяващи се вътре в механизма.

— Колко време остава до началото на презентацията, Уинстън? — прекъсна го Амбра, която отиваше към бюрото на Едмънд.

— Пет минути и четирийсет и три секунди — отвърна компютърът. — Време е да се приготвим.

— Да — каза тя.

Панелът на прозореца се плъзна обратно и Лангдън последва Амбра при бюрото.

— Като се има предвид, че си работил тук с Едмънд, Уинстън, изненадана съм, че нямаш абсолютно никаква представа какво е неговото откритие — каза Амбра.

— Пак ви повтарям, госпожице Видал, че моята информация е частична — отговори той. — Аз разполагам със същите данни като вас. Мога само да правя обосновани предположения.

— Например? — Амбра заоглежда работното място на футуриста.

— Ами, Едмънд твърдеше, че откритието му щяло да „промени всичко“. Според моя опит всички най-революционни открития в историята са водили до създаване на нови модели на вселената — като Питагоровата кръгла Земя, хелиоцентризма на Коперник, еволюционната теория на Дарвин и Айнщайновата теория на относителността. Всички те драстично са променили представите на човечеството за света и са довели до развитието на съвременния модел на вселената.

Лангдън погледна към тонколоната на тавана.

— Значи предполагаш, че Едмънд е открил нещо, което предполага нов модел на вселената, така ли?

— Това е най-логичното заключение. — Уинстън заговори по-бързо. — МареНострум случайно е един от най-добрите „моделиращи“ компютри на света, специализиран в сложни симулации, най-известната от които е „Аля Ред“, пълноценно функциониращо виртуално човешко сърце, възпроизведено с точност до клетъчно равнище. Разбира се, след добавянето на квантовия компонент тази машина може да моделира системи, милиони пъти по-сложни от човешки органи.

Робърт схвана идеята, но пак не можеше да си представи какво би могъл да е моделирал Едмънд, за да отговори на въпросите „Откъде идваме?“ и „Къде отиваме?“.

— Уинстън? — извика от бюрото Амбра. — Как се включва всичко това?

— Мога да ви помогна — отвърна компютърът.

Трите огромни течнокристални екрана се съживиха в момента, в който Лангдън застана до Амбра. Когато на дисплеите се появи образ, двамата уплашено отскочиха.

— Уинстън… това на живо ли е? — попита Амбра.

— Да, от външните ни охранителни камери. Реших, че трябва да знаете. Пристигнаха преди няколко секунди.

Екраните показваха широкоъгълна картина от главния вход на църквата. Там се беше събрала малка армия полицаи, които натискаха звънеца, опитваха се да отворят вратата и разговаряха по радиостанциите си.

— Не се безпокойте, няма да влязат — увери ги Уинстън. — А и до началото на презентацията остават по-малко от четири минути.

— Трябва да я пуснем веднага — настоя Амбра.

— Мисля, че Едмънд би предпочел да изчакаме и да я стартираме на кръгъл час, както обявихме — спокойно отговори компютърът. — Той държеше на думата си. Нещо повече, следя глобалния зрителски интерес и броят все още расте. Ако сегашната тенденция се запази, през следващите четири минути публиката ни ще се увеличи с дванайсет цяло и седем процента и предвиждам, че ще наближи максималното пазарно проникване. — Уинстън направи пауза и в следващите му думи почти се долавяше приятна изненада. — Въпреки всички днешни събития, изглежда, че съобщението на Едмънд ще бъде направено във възможно най-подходящия момент. Сигурен съм, че той щеше да ви е искрено благодарен.

88.

„По-малко от четири минути“ — помисли си Лангдън, отпусна се на офис стола на Едмънд и впери поглед в трите грамадни екрана, все още показващи картината от охранителните камери със струпалите се на входа полицаи.

— Сигурен ли си, че не могат да влязат? — Амбра нервно пристъпваше от крак на крак зад Робърт.

— Доверете ми се — отвърна Уинстън. — Едмънд имаше извънредно сериозно отношение към сигурността.

— А ако изключат електричеството в сградата? — попита професорът.

— Имаме самостоятелен енергиен източник — спокойно отговори компютърът. — С двойно подсигуряване. Вече никой не може да ни попречи. Уверявам ви.

Лангдън въздъхна. „Досега Уинстън винаги се оказваше прав… И през цялото време ни подкрепяше“.