Той объркано се огледа. „Къде е?“ Беше забравил колко е странен този покрив — криви парапети… стръмни стълбища… бетонни войници… бездънни пропасти.

— Амбра!

И тогава с ужас я забеляза просната на ръба на атриума.

Докато тичаше към нея, край ухото му пронизително изсвири куршум и се заби в бетона зад него.

„Господи!“ Робърт се строполи на четири крака и запълзя. Над главата му профучаха още два куршума. В първия момент си помисли, че изстрелите идват от вертолета, но докато се приближаваше към Амбра, видя, че от друго стълбище в отсрещния край на покрива се изсипва рояк полицаи с насочени към него пистолети.

„Искат да ме убият. Смятат, че съм отвлякъл бъдещата кралица!“ Явно не бяха чули изявлението ѝ.

Когато погледна Амбра, вече само на десетина метра от него, забеляза, че ръката ѝ е окървавена. „Боже мой, простреляли са я!“ Над главата му отново изсвири куршум и в този миг той видя, че тя се вкопчва в парапета, който ограждаше атриума, и се опитва да се изправи.

— Залегни! — извика професорът, допълзя до нея и я прикри с тялото си. Вдигна поглед към високите фигури с шлемове, които осейваха целия покрив като безмълвни часовои.

Отгоре се разнесе оглушителен рев и изведнъж ги забрули силен вятър. Хеликоптерът беше увиснал над бездънната пропаст до тях и ги закриваше от полицаите.

— Dejen de disparar! — изкънтя усилен от мегафон глас. — Enfunden las armas! — „Прекратете стрелбата! Приберете оръжията!“

Точно пред тях агент Диас стоеше приклекнал в отворения люк на вертолета, стъпил с единия си крак върху плаза и протегнал ръка към двамата.

— Качвайте се! — изкрещя той.

Лангдън усети, че Амбра потръпва под него.

— БЪРЗО! — надвика грохота на витлата агентът.

И посочи парапета на атриума — искаше да се покатерят върху него, да се хванат за ръката му и да скочат над бездната в увисналия хеликоптер.

Лангдън се колебаеше.

Диас грабна мегафона от Фонсека и го насочи право към лицето на Робърт.

— ПРОФЕСОРЕ, ВЕДНАГА СЕ КАЧЕТЕ ВЪВ ВЕРТОЛЕТА! — като гръм избоботи гласът му. — БАРСЕЛОНСКАТА ПОЛИЦИЯ ИМА ЗАПОВЕД ДА ВИ ЗАСТРЕЛЯ! НИЕ ЗНАЕМ, ЧЕ НЕ СТЕ ОТВЛЕКЛИ ГОСПОЖА ВИДАЛ! ВЕДНАГА ТРЯБВА ДА СЕ КАЧИТЕ НА БОРДА — ПРЕДИ ДА УБИЯТ НЯКОГО ОТ ВАС!

61.

Присвита под напора на вихрушката, Амбра усети, че Лангдън я повдига и я насочва към протегнатата ръка на агент Диас.

Беше прекалено замаяна, за да се съпротивлява.

— Тече ѝ кръв! — извика Робърт, докато скачаше във вертолета след нея.

Изведнъж се понесоха нагоре и се отдалечиха от неравния покрив и малката армия объркани полицаи, вперили погледи подир тях.

Фонсека плъзна люка и го затвори, после отиде отпред при пилота. Диас се вмъкна до Амбра, за да прегледа ръката ѝ.

— Драскотина — безразлично каза тя.

— Ще потърся аптечка. — Агентът се обърна към дъното на кабината.

Лангдън седеше срещу Амбра с гръб към пилота. Двамата внезапно се оказаха сами и той я погледна с облекчена усмивка.

— Страшно се радвам, че си невредима.

Тя му отговори с изтощено кимване, но преди да успее да му благодари, професорът се наведе напред и развълнувано ѝ зашепна:

— Май открих нашия тайнствен поет! — Очите му бяха блеснали от надежда. — Уилям Блейк. Не само че в библиотеката на Едмънд има екземпляр от събраните му съчинения… но и много от поемите на Блейк са пророчества! — Лангдън протегна ръка. — Дай ми джиесема на Едмънд. Ще помоля Уинстън да потърси в творбите на Блейк стих от петдесет и една букви!

Амбра впери очи в разтворената му длан и потрепери от обзелите я угризения.

— Телефонът на Едмънд се строши, Робърт — разкаяно въздъхна тя. — Падна от ръба на сградата.

Лангдън я зяпна и лицето му пребледня. „Страшно съжалявам, Робърт“. Амбра виждаше, че той се опитва да осмисли тази новина и да прецени какво да правят след загубата на Уинстън.

— Потвърждавам! — извика по джиесема си Фонсека от пилотската кабина. — И двамата се качиха невредими на борда. Пригответе самолета за Мадрид. Ще се свържа с двореца и ще ги предупредя…

— Не си правете труда! — сопна се Амбра на агента. — Няма да отида в двореца!

Фонсека покри телефона си с длан, завъртя се на седалката и я погледна.

— Напротив! Имах заповед да осигурявам вашата безопасност. Изобщо не биваше да се отделяте от мен. Имате късмет, че успях да дойда и да ви спася.

— Да ме спасите ли?! — тросна се тя. — Ако изобщо може да се говори за някакво спасяване, единствената причина са нелепите лъжи на двореца, че професор Робърт Лангдън ме бил похитил — което не е вярно, много добре знаете! Чак толкова ли е отчаян принц Хулиан, че е готов да рискува живота на невинен човек? Да не споменавам за моя живот?

Фонсека я измери с поглед и се завъртя напред.

В този момент се върна Диас с аптечката и седна до Амбра.

— Моля ви, разберете ни, госпожице Видал. Арестуването на командир Гарса наруши командната ни верига. Въпреки това искам да знаете, че принц Хулиан няма нищо общо с изявлението за медиите, което беше направено от двореца. Дори не сме сигурни, че престолонаследникът знае какво се случва в момента. Повече от час нямаме връзка с него.

„Какво?“ Амбра го зяпна.