Читаем Преследваният полностью

— Не знам къде са, но са някъде наоколо. Разбираш ли, има голяма вероятност да загубиш всичко в тази игра, искам да кажа, да загубиш живота си. Тия типове не се шегуват. Те не спазват никакви военни правила. Вече са наблизо и ще го следят, така че не виждам никаква шибана възможност Рози да се измъкне. — Мел млъкна за момент. — От което пред мен изниква един проблем. Сто деветдесет и пет хиляди долара. Как да ги върна обратно? Мога да измисля някакъв начин, ако се напъна, в това съм сигурен, но ти, доколкото разбрах, си заминаваш след две седмици. И ти е разрешено да вземеш всичките си лични вещи, нали?

— До седемдесет и пет хиляди лири — отвърна Дейвис.

— Боже мой, сигурно все пак имаш някакъв багаж?

— Е, в случай, че човек притежава кола, мебели, такива работи — каза Дейвис. — Значи питате ме, дали, ако се случи нещо с г-н Розен, ще ви прекарам обратно парите до Щатите? Понеже аз съм се грижил за тях!

— Това е идея — рече Мел.

— Да ги занеса в Детройт, в компанията на г-н Розен?

— След като вече не работи за компанията, — рече Мел — ще ги занесеш в кантората ми.

— Така си и мислех — каза Дейвис.

— Ако получиш десет хиляди за тази услуга, — продължи Мел — каква е разликата къде ще ги занесеш?

— А защо да не ги взема сега?

— А защо първо да не си помислиш — настоя Мел — и да ми се обадиш. Аз съм тук. Много ми е любопитно да видя какво ще стане.

Докато той говореше, Тали се появи на вратата, като дооправяше дънките си и вдигаше ципа. Дейвис я погледна.

— Готова ли си?

Тя кимна, а Мел попита:

— Какво е това? Къде отиваш?

— Щом само ще чакате да видите кой ще спечели, — отвърна Дейвис — Тали не ви е необходима, нали така?

От осветения вход на хотела те се гмурнаха в тъмнината на малките часове на нощта и минаха покрай редиците паркирани коли, като търсеха сивия Мерцедес. Тали отново се притесняваше за Мати.

Върнал се към осем часа и се държал особено, заобяснява Тали, много сдържан бил и много малко казал за разходката си с пакета до Хайфа. Да, проследили го били. Да, всичко минало добре. А той къде е бил? С приятели. Тя не можела да понася подобен равнодушен тон.

После забравила за Мати, защото г-н Розен пак се обадил от Ерусалим и говорил с г-н Банди най-малкото половин час.

— Каза ли ти, че е в Ерусалим? — попита Дейвис.

— Не, така както и на г-н Банди, — отговори Тали — поне предполагам, че не е. Другото, което каза на г-н Банди беше, че си е загубил паспорта и чети ще дойдеш, за да вземеш парите. После г-н Банди му говори много дълго.

— Защо му е съобщил за паспорта си?

— Не знам, — рече Тали — това беше само едно от нещата. Дочувах как г-н Розен говори на висок глас на г-н Банди, а след това г-н Банди му отговаряше също на висок глас. После г-н Банди ме разпитва разни работи за г-н Розен, къде живее, къде си прекарва времето. Потърсих Мати, но той беше изчезнал.

Мати беше изчезнал, сивият Мерцедес — също.

Беше нервна, разпитваше го за г-н Розен, докато я караше с камарото на Реймънд Гарсия към апартамента й в квартал Амедина. Трябваше да си вземе някои дрехи. Започна да се успокоява, чак когато си направиха кафе и подеха тих разговор на терасата. Дейвис я увери, че г-н Розен е добре, разправи й подробности за срещата си с г-н Розен и какво се бе случило, каза й къде е той сега, но не и каза какво възнамеряваха да правят. Самият Дейвис не беше съвсем наясно. В главата му се оформяше една идея. Вече си представяше ситуацията овладяна, надяваше се, че ще може да насочи нещата натам. Но все пак още не беше сигурен в Розен и доколко можеше да разчита на него. Странно беше да се вълнуваш заради проблемите на друг човек, като че ли са твои.

Той усещаше тъмнината, която се простираше отвъд балкона на петия етаж, тъмното небе и тънещите в мрак очертания на сградите. Единствената светлина идваше от уличните лампи долу, които се нижеха край лентата на булеварда. Усещаше също и момичето и още нещо, едно особено чувство — искаше му се да я прегърне и да докосне лицето й. Не беше сигурен, че това е само симпатия.

— Ти и г-н Розен изглежда добре се погаждате?

— Да, много ми харесва, че работя за него — каза Тали. — Чувствам се някак другояче, когато не е тук. Липсва ми. Той е много добър човек.

— Като баща ли ти липсва?

— Да, в известен смисъл. Но отношенията ни са по-различни. По-забавен е от баща.

— В какво отношение е по-забавен?

Усети, че си пъха носа в чужди работи.

— Забавен е, защото разправя разни смешни неща. Прави се на сериозен, но знаеш, че се майтапи. Разбираш ли?

Разбираше. Беше забелязал нещо такова, но все още не бе успял да види изцяло забавния г-н Розен. Може би и никога нямаше да го види.