— Сутринта Алекс ще ме интервюира в присъствието на абсолвентките. Очаквам и се надявам за всички ви да е доста интересно. Особено за една от вас — усмихна се той бегло. — Що се отнася до по-късно тази вечер, всички присъстващи на масата, с изключение на комисар Пен, ще преспите тук. След като и последните кадри за днес бъдат заснети, абсолвентките ще бъдат откарани една по една до хотелите им. Ще си опаковате багажа и ще освободите стаите. Багажът ви ще бъде свален в колите. Вие решавате къде да вечеряте — за моя сметка, естествено — но моля да се върнете преди единайсет часа. Ще пийнем по едно заедно и ще се оттеглим по спалните тук. Искам утре всички да сте свежи и добре да чуете какво ще кажа. Ясен ли съм? — Присъстващите кимнаха. — На ранния обяд ще ви връча обещаните чекове. После на една от вас може да се наложи да използва своя, за да наеме господин Бъкли. — Усмихна се ледено. — Шегувам се, разбира се — добави той. Обърна се към Нина. — Не се налага да делиш една кола със скъпата си майка. С Мюриъл ще вечеряме заедно. Време е да загърбим миналото.

Мюриъл се усмихна ласкаво на Пауъл и погледна победоносно Нина.

— Е, стига сме говорили делово — отсече Пауъл. — Да се насладим на обяда. А, ето я и Джейн. Приготвила е зеленчукова крем супа. Ненадмината е. Същински нектар за боговете.

Беше им сервирана при пълно мълчание.

68.

Реджина излезе от трапезарията и се отправи към микробуса с временната гримьорна. Горещината отвън контрастираше с хладната къща, но тя й се зарадва. След като чу подробния план на Робърт Пауъл за днешния ден и следващата сутрин, тя бе сигурна само в едно: той държи предсмъртното писмо на баща й. Какви повече доказателства трябваха на когото и да било, че тя е убийцата на Бетси Пауъл?

От двайсет и седем години — от петнайсетгодишна — дори под клетва бе отричала да е имало такова било в джоба му, било близо до тялото.

Кой е разполагал с по-силен мотив да убие Бетси, запита се тя. А и несъмнено Робърт Пауъл бе решил да отговори на въпроса за смъртта на Бетси. Това бе причината да финансира цялото предаване.

Мина край басейна — кристалночист, отразяваше слънчевите лъчи, а шезлонги в ярки цветове го обграждаха… Приличаше на подготвен мизансцен. В поканата за участие в предаването им напомняха да си носят бански.

Никой не се беше възползвал.

По-нататък се намираше павилионът — миниатюрно копие на част от къщата. Използваше го единствен градинарят: постоянно влизаше и излизаше, докато се грижеше за терена.

При микробуса Реджина се поколеба, но отвори вратата.

Мег я чакаше с шишенца и кутийки с козметика на плота пред себе си.

Кортни седеше на стол и четеше пред масичка с четки, спрейове и сешоар.

Сутринта Кортни й бе споменала, че някои жени биха убили, за да имат гъстата и къдрава коса на Реджина.

— Но аз съм убедена, че я намирате за ужасна, защото расте твърде бързо — бе добавила фризьорката.

„Точно така смятам“, призна Реджина.

Избягваше да гледа вляво, където бяха закачени увеличени снимки — нейни и на другите абсолвентки по време на галавечерта.

Знаеше как изглеждат: Клеър — без следа от грим, с коса, вързана на конска опашка и рокля с висока яка и ръкави до лактите; Алисън с вечерна рокля, ушита от сръчната й майка, която впрочем шиеше и другите й дрехи, защото баща й не изкарваше много пари като управител на супермаркет; Нина — с рокля с дръзко деколте и съвършен грим, подчертаващ искрящата й червена коса. Още тогава изглеждаше толкова самоуверена, помисли си Реджина.

„Аз бях с най-елегантната рокля. След като обедняхме, мама постъпи на работа в «Бергдорф». Роклята беше намалена, ала пак не можехме да си я позволим. Но тя настоя. «Баща ти щеше да ти я купи» бяха думите й.“

Реджина си даде сметка, че не е поздравила нито Мег, нито Кортни.

— Здравейте. Не ме мислете за луда, но се притеснявам за интервюто.

— Клеър и Алисън също бяха нервни — весело изчурулика Мег. — Нормално е. Предаването ще се излъчва в цялата страна.

Реджина седна на стола пред Мег.

— Благодаря, че ми напомни — промърмори тя, докато Мег завързваше найлонова пелерина около шията й.

За заснемането на кадрите как четирите са изглеждали сутринта след откриването на тялото и при пристигането на полицията Мег ги бе гримирала съвсем леко, а Кортни остави косите им поразбъркани.

За интервюто обаче имаха избор за облеклото.

— Сложете нещо, в което се чувствате удобно — бе ги насърчила Лори.

Реджина предпочете тъмносиньо ленено сако, кремава блуза и памучни панталони. Колкото до бижуто, ограничи се с перлената огърлица, подарък от баща й за петнайсетия й рожден ден.

Загледа се в умелите движения на Мег: с лекота нанасяше фон дьо тен, руж, сенки, туш за мигли и червило.

Кортни се приближи и с няколко бързи движения на четката усука косата й и я прибра зад ушите.

— Изглеждаш страхотно — увери я тя.

— Така е — съгласи се Мег.

Мег тъкмо развърза найлоновата пелерина и Джери отвори вратата на микробуса.

— Готова ли си, Реджина? — попита той.

— Предполагам.

На път към къщата Джери се опита да я успокои: