„Именно тогава аз и Тими ще се появим — кроеше планове той. — Ще го държа за ръка, а към главата му ще е насочена пушка. Ще извикам на Лори да излезе и ще я заплаша, че в противен случай ще го застрелям. Всяка добра майка ще хукне да спасява момченцето си.“

Изсмя се гърлено и отвори вратата на павилиона, абсолвентката и недъгавият й мъж седяха на пейката до басейна.

Бруно започна старателно да оглежда растителността около павилиона за някакви несъвършенства.

„Утре ще са оплискани с кръв — помисли си той със задоволство. — Майката и синът ще умрат едновременно, пък ако ще, и да не ми се размине.“

59.

— Оказах се права — прошепна Лори, след като затвори телефона. — Според доктор Морис татко е под наблюдение в момента, за да се уверят, че е добре. Дали да му вярвам?

— Лори, какво точно каза лекарят? — попита Алекс.

— Снощи татко е имал учестено сърцебиене. Знам от какво го е получил. Страхува се за мен заради това предаване. Той смята един от тези шестима за убиец, който, поставен под напрежение, може да загуби самоконтрол.

Звучи логично, помисли си Алекс, но на глас каза:

— Лори, хайде довечера след работа да те заведа направо в болницата. Не чакай служебната кола. Джери и Грейс ще се погрижат за останалото тук. — И импулсивно добави: — Ще те изчакам, докато си при него, а после ще хапнем, ако нямаш други планове.

— Тази вечер възнамерявах да отидем за хамбургери с татко. Като първокласно бивше ченге ще настоява да научи всички подробности как е минал денят тук.

— Тогава му дай пълен отчет, а после заедно ще хапнем хамбургери — настоя Алекс.

Лори се колебаеше. При така стеклите се обстоятелства не си представяше как ще отиде сама в ресторант. Присъствието на Алекс Бъкли й действаше успокояващо. А и ще обсъдим проведените интервюта, докато сме заедно, прецени тя.

— Добре, приемам. — Усмихна се леко, а после подвикна: — Джери, кажи на Алисън Шефър да дойде.

Тонът й отново бе станал делови и авторитетен.

60.

Силно угрижена, Реджина търсеше Джош Дамяно. Завари го да чисти с прахосмукачка огромната всекидневна. Спомни си как Бетси обичаше да го нарича „салон“. Преди да се омъжи за Робърт Пауъл, единственият салон, който е посещавала, бе фризьорският. Така говореше мама по адрес на Бетси, спомни си Реджина.

Джош вдигна поглед, видя я и спря прахосмукачката.

— Очаквах да ме потърсиш, Реджина — обяви той с весела усмивка.

Реджина бе включила айфона и записваше всяка дума.

— Виждам, че се занимаваш с различни неща, Джош: шофираш, прислужваш, шантажираш… Талантите ти очевидно са безбройни.

Усмивката изчезна от лицето на Джош.

— Внимавай, Реджина — предупреди я той суховато. — Помагам из къщата само защото господин Пауъл отмени идването на приходящата прислуга до четвъртък, когато всички ще си заминете.

— Не ти се нрави да слугуваш, а, Джош? — продължи Реджина. — А да изнудваш? Повече ли ти харесва?

Джош Дамяно не трепна.

— По-скоро виждам в това начин да те защитя от обвинение в убийството на Бетси Пауъл. Предсмъртното писмо на баща ти е достатъчно силен мотив да я убиеш. И не забравяй: многократно лъга полицията, че не си намирала никаква бележка от него.

— Така е, нали? — съгласи се Реджина. — От друга страна, направих огромна услуга на Робърт Пауъл, като не го казах. Това хрумвало ли ти е? От бележката е видно, че е насърчил съпругата си да подхване любовна връзка с баща ми, за да му съобщи уж „вътрешна“ информация за неговото начинание. В резултат баща ми загуби цялото си състояние и така косвено оправда семейство Пауъл.

— И какво от това? — озадачи се Дамяно.

— Излъгах сина си в разговора, който си записал в колата. Имам още едно копие от бележката на баща ми. Правя ти предложение: върни ми оригинала и ще сме квит. В противен случай още днес ще занеса моето копие и твоя запис на полицейски комисар Пен и ти ще се озовеш зад решетките. Най-вероятно си записал разговорите и на останалите. Обзалагам се, че и те биха предоставили записите на властите.

— Шегуваш се.

— Нищо подобно. Бях на петнайсет, когато намерих бележката. Самоубийството на баща ми сложи началото на бавното западане на мама. Щеше да си отиде по-бързо, ако подозираше, че е имал връзка с Бетси.

Джош Дамяно се насили да се усмихне.

— Още една причина с радост да приемеш поканата да спиш в къщата след галавечерта и да си отмъстиш на Бетси.

— Само дето Бетси Пауъл не заслужаваше да жертвам остатъка от живота си заради нея, като попадна в затвора. Имам клаустрофобия. Дано ти да нямаш.

Без да дочака отговор, тя напусна салона. В коридора обаче се разтрепери неудържимо.

Дали щеше да даде резултат? Това бе единствената й надежда. Отиде в спалнята, където щеше да прекара нощта, заключи вратата и провери телефона си.

Батерията беше паднала.

61.

Алисън влезе в кабинета видимо овладяна, но вътрешно се побъркваше от притеснение.

Била съм в стаята на Бетси през онази нощ, бе единствената мисъл в главата й.