Читаем Пактът „Касандра“ полностью

Психолозите се оказаха прави: многонационалните екипи, които посещаваха „Биоапарат“, се впечатляваха както от атмосферата, така и от свръхмодерните съоръжения. Илюзията се засилваше от познатата обстановка. Почти цялото оборудване на „Биоапарат“ беше дошло от Запада: американски микроскопи, френски пещи и лабораторни лампи, германски реактори и японски ферментатори. Наблюдателите свързваха тази апаратура с провеждането на специфични изследвания, главно върху Brucella melintensis, бактерия, която напада добитъка, и млечния протеин, наречен казеин, който стимулира бързия растеж на семената. Голям брой работници в колосани бели престилки се трудеха в чисти лаборатории и създаваха желаното впечатление. Привидните ред и усърдие приспиваха бдителността на наблюдателите и те бяха готови да приемат видяното в блок 103 за чиста монета.

Блок 103 се намираше в Зона две, построена като кукла матрьошка. Ако се свалеше покривът, отдолу се откриваше комплекс от няколко сгради една в друга. Най-външната беше предназначена за административния персонал и охраната, които носеха пряка отговорност за пробите от вируса на едра шарка. Първата от двете вътрешни сгради беше „опасен“ район; там имаше клетки с животни, лаборатории, специално оборудвани за работа с патогени и гигантски ферментатори с вместимост шестнадесет тона. Втората вътрешна сграда представляваше ядрото на комплекса. Там беше не само подобният на трезор хладилник, където се съхраняваше вирусът на едрата шарка, но и редици от центрофуги, сушилни и мелачки от неръждаема стомана. Тук се провеждаха експериментите, които трябваше да разкрият загадката на Variola major. Естеството на изпитанията, тяхната продължителност, количеството вирус и резултатите — всичко беше въведено в компютър, до който имаха достъп само екипите от чуждестранни наблюдатели. Тези мерки за сигурност целяха да предотвратят неправомерното използване на вируса за експерименти като делене на гени или клониране.

Екипите на наблюдателите нито веднъж не откриха доказателства за това, че в блок 103 се провеждат други изследвания освен одобрените от тях. В докладите си те хвалеха руските учени за опитите им да открият дали във вируса на едрата шарка се съдържа ключ към други болести, от които човечеството продължава да страда. Накрая оглеждаха модерните системи за сигурност, които се основаваха предимно на електронно и видеонаблюдение и по този начин свеждаха до минимум намесата на човешкия фактор, екипите гарантираха надеждността на блок 103. В края на краищата никога не откриваха липса на повече от грам вариола.

* * *

Руският президент Потренко позвъни по телефона в тренировъчния лагер на Специалните части край Владимир в 1:03 през нощта. Шест минути по-късно един от дежурните офицери почука на вратата на къщичката, където беше настанен полковник Василий Кравченко. В един и половина полковникът вече седеше в кабинета си и слушаше подробните инструкции на Потренко за поставянето на „Биоапарат“ под карантина, която да откъсне комплекса от външния свят.

Кравченко — нисък и набит мъж — беше ветеран от войните в Афганистан, Чечения и други места, където го бяха изпращали като командир на Специалните части. След раняване по време на акция той беше освободен от активна военна служба и изпратен във Владимир да следи подготовката на новите наборници. Обаждането на Потренко дойде тъкмо навреме: полковникът разполагаше с двеста войници, които наскоро бяха завършили полевата си подготовка. С тяхна помощ той можеше да затвори целия Владимир, да не говорим за комплекса „Биоапарат“.

Кравченко бързо и ясно отговори на въпросите на Потренко, като го увери, че до един час хората му ще заемат позиции, без никой в комплекса или в града да разбере.

— Господин президент — каза той, — какво да предприема, в случай че някой се опита да излезе от „Биоапарат“ след поставянето му под карантина?

— Можете да отправите едно предупреждение, полковник. Само едно. Ако окаже съпротива или се опита да избяга, имате разрешението ми да използвате оръжие. Няма да ви припомням защо.

— Няма нужда, господин президент.

Кравченко беше отлично запознат с естеството на страшните проби, които се пазеха под строга секретност в „Биоапарат“. Освен това бе виждал с очите си последиците от използване на химическо оръжие в Афганистан и това се бе запечатало завинаги в паметта му.

— Ще изпълня заповедта ви, като следвам строго инструкциите, господин президент.

— А аз очаквам да ми съобщите, когато войниците заемат позиции, полковник.

* * *

Докато Кравченко и Потренко привършваха телефонния си разговор, лейтенант Григорий Ярдени от Отдела за сигурност на „Биоапарат“ (ОСБ) седеше в кабинета си в блок 103. Взираше се в редицата телевизионни екрани на охранителната система, когато мобилният телефон в джоба му иззвъня.

Гласът беше изменен от синтезатор и звучеше като сподавен шепот.

— Направете го веднага. И се пригответе да пуснете в ход втория вариант. Разбрахте ли?

Ярдени с мъка успя да произнесе:

— Втория вариант.