Читаем Пактът „Касандра“ полностью

Ричардсън изсумтя, качи се в кабината и закопча колана си. Колкото и да уважаваше Бауер и Прайс, все пак те бяха цивилни. Само войникът знае, че винаги има неочаквани обрати.

* * *

Гледката на Биг Айлънд от две хиляди фута височина винаги вълнуваше Ричардсън. В далечината се виждаше великолепният Кона Коуст с грандхотелите, наредени като големи океански лайнери по бреговата ивица. По-навътре в сушата се чернееха долините, покрити с втвърдена лава, зловещи като лунен пейзаж. В средата на тази привидно мъртва пустош имаше признаци на живот: кратерът на вулкана Килауеа бе обагрен в златисточервено от магмата, извираща дълбоко от земните недра. Сега вулканът спеше, но Ричардсън бе виждал как изригва. Сътворението, образуването на нов релеф на планетата, беше гледка, която нямаше как да забрави.

Когато хеликоптерът се понесе над ръба на обгореното от лавата поле, пред очите му изникна някогашният Форт Хауърд. Той се простираше на няколко хиляди акра между полето и океана и представляваше основната база за медицински изследвания на армията, специализирана в изнамиране на лекарства за тропически заболявания, сред които и проказата. Преди няколко години Ричардсън бе направил постъпки за затваряне на базата. Беше спечелил за съюзник един сенатор опортюнист от Хавай и с помощта на малко задкулисни игри бе успял да прокара чрез него проект за нова медицинска база в Оаху. Чрез този проект политикът си спечели голяма популярност. За да върне услугата на Ричардсън, сенаторът, който беше в Комисията за финансиране на армията, подпечата молбата на генерала за закриване на Форт Хауърд и продажбата му на частни лица.

Ричардсън вече имаше купувач, който чакаше да купи базата: биохимическата фирма „Бауер-Зермат“ АД със седалище Цюрих. След като двеста хиляди акции на компанията бяха прибрани в сейфа на сенатора, той се погрижи комисията да не приема повече кандидатури за закупуване на базата.

Ричардсън каза на пилота по микрофона:

— Направи един кръг около базата.

Хеликоптерът зави и пред генерала се откри панорамен изглед на базата. Дори от тази височина се виждаше новата ограда — десет фута висока, тип „Циклон“, покрита отгоре с бодлива тел. На четирите поста стояха хора, които приличаха на военни. Това впечатление се засилваше от камионите, паркирани пред всеки от постовете.

Самата база изглеждаше странно пуста. Сглобяемите военни бараки и складови помещения стояха на припек под тропическото слънце, наоколо не се виждаше жива душа. Само старата сграда на щаба, прясно пребоядисана, с няколко джипа отпред, изглеждаше обитаема. Външното впечатление подсказваше, че това е закрита военна база, все още извън строя, необитаема с изключение на няколко сервизни сгради, които обслужваха работещия там минимален персонал.

Но външният вид заблуждаваше. В действителност бившият Форт Хауърд сега се намираше на три нива под земята.

— Готови сме за кацане, генерале — уведоми го пилотът.

Ричардсън хвърли последен поглед през прозореца и видя малък силует, подобен на играчка, който проследяваше полета на хеликоптера.

— Приземявай — нареди той.

* * *

Беше нисък мускулест мъж малко над шейсетте, със сресана назад прошарена коса и грижливо подстригана козя брада. Стоеше разкрачен, изпънат като струна, стиснал ръце зад гърба — кален в битките офицер.

Д-р Карл Бауер проследи как хеликоптерът се сниши, задържа се малко над поляната за приземяване и кацна. Знаеше, че пристигащите ще му зададат някои трудни въпроси. Докато витлата забавяха ход, той внимателно обмисляше какво и колко да им каже. Господин докторът не обичаше да дава обяснения и извинения.

От близо сто години компанията, основана от прапрадядото на Бауер, бе сред първите в областта на химическите и биологическите технологии. „Бауер-Зермат“ АД притежаваше множество патенти, които до ден днешен бяха несекващ източник на печалба. Учените и изследователите на компанията бяха създали хапчета и сиропи, задължителни за всяка домашна аптека; в същото време бяха извадили на пазара лекарства с тайни формули, спечелили за фирмата международни награди.