Читаем Пактът „Касандра“ полностью

Смит обиколи почти цялата централа, докато намери подходящото място за влизане — там, където оградата достигаше речния бряг. Като се изкачи по хлъзгавите скали, той си проправи път покрай оградата, после пробяга през пустия паркинг до най-близката стена. След като спря, за да се ориентира, Смит се огледа. Нищо не видя, нищо не чу, освен отдалечените звуци на нощни животни, които се носеха откъм реката. Но интуицията му го предупреждаваше, че не е сам. Обаждането му беше закачило паяжината, но не можеше да види паяка… още не.

Като се прилепи за стената, Смит започна да се придвижва към предната част в търсене на място, откъдето да влезе.

* * *

Три етажа над главата му в тъмнината на един счупен прозорец сержант Патрик Дрейк го следеше през бинокъл за нощно виждане. Беше го забелязал веднага след като Смит бе прескочил оградата — логичен начин за проникване. Според съдържанието на досието, с което Дрейк се бе запознал, Смит постъпваше всякак, но не и нелогично. Това беше превъзходно качество за всеки войник, но го правеше предсказуем. А в този случай и фатално уязвим.

Дрейк беше пристигнал в централата с хеликоптер. По-късно, след като свършеше работата си, щеше да го чака кола. Бързото придвижване дотам му беше дало възможност да се запознае с разположението на централата, да избере мястото, където да извърши убийството, и да заеме удобна позиция за наблюдение, за да види влизането на Смит. Сега Смит стоеше при вратата, която Дрейк се надяваше, че жертвата му ще намери, натисна дръжката… и я отвори.

Дрейк се отмести от прозореца и прекоси празното помещение, в което някога бяха стояли помпите. Подметките му от натурален каучук стъпваха безшумно по прашния бетонен под. Като се промъкна до стълбищната клетка, той извади своя „Колт Уудсман“ със заглушител. Двадесет и две милиметровият пистолет беше оръжие на наемен убиц, предназначено за стрелба от близко разстояние. Дрейк искаше да види лицето на Смит, преди да го застреля. Може би ужасът в изражението му би уталожил донякъде болката, която Дрейк изпитваше от загубата на своя партньор.

„А може първо да го прострелям в стомаха, за да разбере какво е преживял Травис.“

Два етажа по-долу Дрейк спря на стълбищната площадка и внимателно блъсна вратата към другата помпена зала. Лунната светлина, която струеше през високите прозорци, освети изронения циментов под, сякаш го покри със слой лед. Като се придвижваше бързо от колона до колона, Дрейк зае позиция така, че да може ясно да вижда все още затворената следваща врата. Ако се имаше предвид откъде бе влязъл Смит, това беше единственият вход към залата. Като всеки добър войник Смит щеше да провери всяко помещение, което откриеше, за да се увери, че е сигурно и че няма да му поднесе изненада, когато му обърне гръб. Но в този случай никаква предпазливост нямаше да го спаси.

Някъде извън помпената зала Дрейк чу стъпки. Свали предпазителя на уудсмана, насочи дулото към вратата и зачака.

* * *

Смит гледаше към вратата. По металната й обшивка се виждаха останки от стари петна червена боя. Убежище Алфа. Тук трябваше да дойде Травис Никълс, за да докладва. Тук щеше да го очаква човекът с електронно променения глас.

Смит реши, че непознатият не би дошъл сам. Би довел със себе си подкрепление. Но от колко души?

С рязко движение той свали раницата от гърба си. Бръкна вътре и извади малък кръгъл предмет с размерите на бейзболна топка. След това извади своя „Зиг Зауер“ и побутна вратата с върха на ботуша си.

Снопът лунна светлина заслепи очите му, привикнали към тъмнината. Това го накара да примигне. Направи крачка навътре. Изведнъж нещо силно го удари в гърдите. Смит отстъпи назад и раницата падна от ръката му. Вторият удар го запрати към стената.

Стори му се, че гърдите му горят. Задъхан, той опита да се задържи на крака, но коленете му се огънаха. Докато се плъзгаше надолу по стената, Смит видя как иззад колоната се подаде тъмен силует.

Той дръпна с палец пръстена на заслепяващата граната. Леко замахна, хвърли я и бързо закри с ръце очите и ушите си.

* * *

Дрейк тръгна към Смит с увереността на ловец, който знае, че е улучил право в целта — с два изстрела. И двата куршума се бяха забили в туловището на Смит. Ако не беше вече мъртъв, скоро щеше да умре.

Тази мисъл му достави удоволствие. Неочаквано видя черно кълбо дим, което пълзеше към него. Инстинктите и реакциите му бяха изключително бързи, но въпреки това не успя да закрие очите си навреме. Гранатата избухна като свръхнова и го заслепи. Шокът го повали на земята.

Дрейк беше млад и отлично трениран. По време на огневата подготовка и на действителни мисии беше преживял достатъчно експлозии. Той се търкулна на пода и покри главата си с ръце, за да я предпази от осколки. Когато отвори очи и видя около себе си само ослепителен блясък, не се паникьоса. Блясъкът щеше да угасне за секунди. Все още стискаше пистолета си в ръка. Знаеше, че е улучил Смит и че жертвата е паднала. Трябваше само да изчака, докато нормалното му зрение се възвърне.