Читаем Осем полностью

— Страхувах се, че ще чуя точно това. — Очите му изглеждаха тъжни зад дебелите очила. — Вярно ли е?

Все още се колебаех.

— Наистина не…

Мордекай ме прекъсна с любезен глас:

— Защо ти си разбрала преди останалите? Лили и семейството й не знаят нищо.

— Защото бях там — отвърнах аз.

Лили понечи да се обади, но той й направи знак да замълчи.

— Дами, дами… — Сетне се обърна отново към мен. — Най-добре започни от самото начало. Моля те.

И така разказах всичко онова, което вече бе чул и Ним. От предупреждението на Соларин преди срещата по шах, смъртта на Фиск, тайнственото изчезване на Сол, дупките от куршуми по колата и най-сетне тялото на Сол в сградата на Обединените нации. Изпуснах, разбира се, някои подробности, като предсказанието, мъжа на колелото и разказа на Ним за „Шаха Монглан“. Бях се заклела да опазя последното в тайна, да не говорим, че бе прекалено странно, за да го повторя.

— Обясни ми всичко много добре — каза той, когато завърших. — Струва ми се, спокойно можем да приемем, че смъртта на Фиск и тази на Сол са свързани по някакъв начин. Сега трябва да разберем какви събития и кои хора ги свързват, за да разберем връзката.

— Соларин! — подхвърли Лили. — Всичко води към него. Той е очевидната връзка.

— Мило дете, защо точно Соларин? — попита Мордекай. — Какъв мотив би могъл да има?

— Иска да разкара от пътя си всички, които могат да го победят. Така няма да се налага да им даде формулата за оръжието.

— Соларин не се занимава с оръжия — уточних аз. — Специалността му е акустика.

Мордекай ме изгледа странно. След това рече:

— Това е самата истина. Всъщност аз познавам Александър Соларин. Не съм го споменавал досега. — Лили седеше смълчана, стиснала ръце в скута си, очевидно засегната, че любимият й наставник по шахмат не е споделил досега тази тайна с нея. — Запознахме се преди много години, докато все още бях търговец на диаманти. Отбих се в Русия да се видя с един приятел на връщане от борсата в Амстердам. Представиха ми младо момче, на около шестнайсет. Беше дошъл в дома на приятеля ми за урок по шах…

— Соларин не е ли ходел в Двореца на пионерите? — прекъснах го аз.

— Да — потвърди Мордекай и отново ме погледна странно. Ставаше очевидно, че съм добре информирана, затова замълчах. — Само че в Русия всички играят шах. А и там няма какво друго да се прави. Изиграх една партия с Александър Соларин. Като истински глупак си въобразих, че мога да го науча на някои неща. Той, разбира се, ме победи. Направо ме разби. Това момче е най-добрият шахматист, срещу когото съм играл. Мила моя — обърна се към Лили той, — възможно бе ти или гросмайстор Фиск да го победите, макар да е много малко вероятно.

На масата се възцари мълчание. Небето навън бе притъмняло и с освен нас тримата в кафенето нямаше никой. Мордекай извади джобен часовник, вдигна чашата си и допи последните глътки чай.

— И сега какво? — попита весело той, за да наруши тишината. — Измислихте ли друг мотив, поради който някой би искал да избие толкова много хора?

Двете с Лили поклатихме глави, напълно объркани.

— Няма ли разрешение? — Той стана и взе шапката си. — Аз вече доста закъснях за ангажимента си, също и вие. Ще помисля над проблема ви, когато ми остане свободно време, но преди това ще ви кажа какъв бе първоначалният ми анализ на положението. Вие си помислете. Според мен смъртта на гросмайстор Фиск няма почти нищо общо със Соларин, още по-малко с шаха.

— Соларин е бил единственият там малко преди да открият трупа! — извика Лили.

— Не бих казал — усмихна се едва-едва Мордекай. — И в двата случая е присъствал още един човек. Приятелката ти Кат!

— Чакайте малко… — започнах аз, но Мордекай ме прекъсна:

— Не ти ли се струва доста странно, че шахматният турнир е отложен за седмица „в знак на преклонение заради преждевременната кончина на гросмайстор Фиск“, макар в пресата да не се споменава и дума за насилствена смърт? Не мислиш ли, че е странно да видиш трупа на Сол преди два дни, при това на обществено място като сградата на Обединените нации, а в медиите да няма и дума по този въпрос? Какво обяснение можеш да дадеш за тези необичайни обстоятелства?

— Било е за прикритие! — извика отново Лили.

— Може и така да е. — Мордекай сви рамене. — Само че вие двете с приятелката ти Кат скрихте част от доказателствата. Ще ми помогнете ли да разбера защо не сте отишли в полицията, след като някой е стрелял по колата? Защо Кат не е съобщила, че се е натъкнала на труп, който очевидно е изчезнал безследно?

Двете с Лили започнахме да говорим едновременно.

— Нали ти казах защо исках да… — замърмори тя.

— Страхувах се да… — заекнах аз.

— Моля ви. — Мордекай вдигна ръка. — На полицията едва ли ще й хареса онова, което имате да кажете. А пък фактът, че приятелката ти Кат е присъствала и в двата случая, прави нещата да изглеждат още по-сериозни.

— Какво предлагате? — попитах. Имах чувството, че чувам шепота на Ним: Сладурче, някой е решил, че ти знаеш нещо.