Читаем Осем полностью

ДЕНЯТ СЛЕД ШАХМАТНИЯ ТУРНИР бе понеделник. Надигнах се уморена и недоспала от неравното си легло, прибрах го в стената и влязох под душа, за да се приготвя за поредния ден в „Кон Едисън“.

Докато се сушах с хавлиения халат, се върнах още боса в антрето с надеждата бързо да открия къде съм забутана слушалката на телефона. След вечерята с Лили в „Палм“ и странното събитие, което последва, реших, че двете с нея наистина сме въвлечени като пешки в нечия игра, затова си казах, че няма да е зле да се сдобия с по-тежка артилерия от своята страна на шахматната дъска. Много добре знаех откъде да започна.

По време на вечерята с Лили се разбрахме, че предупреждението, което Соларин ми бе отправил, е свързано по някакъв начин със странните събития през деня, но за останалото мненията ни се оказаха различни. Лили бе убедена, че Соларин стои зад всичко.

— Първо, Фиск умира при тайнствени обстоятелства — изтъкна тя, докато седяхме на една от наредените гъсто една до друга маси. — Откъде можем да сме сигурни, че Соларин не го е убил? След това изчезва Сол и оставя и колата, и кучето ми на произвола на съдбата. Според мен Сол е отвлечен, иначе никога не би напуснал поста си.

— Това е очевидно — ухилих се аз, докато я наблюдавах как тъпче в устата си парче кърваво телешко. Знаех, че Сол не би се осмелил повече да се покаже пред Лили, освен ако не му се бе случило нещо. Тя се прехвърли на огромната порция салата, като междувременно й донесоха и трето панерче хляб.

— След това някой започва да стреля по нас — обясняваше тя със звучно мляскане. — И двете сме убедени, че куршумът е дошъл от отворените прозорци на игралната зала.

— Куршумите бяха два — напомних й аз. — Може да са стреляли по Сол, за да го е уплашат, и той да е избягал точно преди да дойдем.

— Работата е там — отвърна Лили, без да спира да се тъпче с хляб и без да обръща внимание на думите ми, — че открих не само средството, но и мотива.

— За какво говориш?

— Знам защо Соларин върти тези противни номера. Хрумна ми между ребърцата и салатата.

— Хайде, казвай — подканих я. Чувах как Кариока рови из вещите й и реших, че е въпрос на време съседите ни по маса да забележат как чантата се гърчи.

— Нали ти казах за скандала в Испания? — попита тя. Трябваше да се напъна, за да си спомня за какво става въпрос.

— Когато преди няколко години са върнали Соларин в Русия ли? — Тя кимна и аз добавих: — Не си ми казала нищо повече.

— Всичко се корени в една формула — отвърна Лили. — Соларин е отпаднал от лудешката надпревара сравнително рано. Включва се в турнири само от време на време. Има ранг на гросмайстор, но е завършил физика, по принцип човекът си е физик. По време на състезанието в Испания се обзаложил с друг играч и обещал да му даде някаква тайна формула, ако го победи.

— Каква е била тази формула?

— Не знам. Но щом пресата разгласи за облога, руснаците изпаднали в паника. Соларин изчезнал още същата нощ и повече не се появил.

— За физична формула ли става въпрос? — попитах.

— Може да е била рецепта за тайно оръжие. Това би обяснило всичко, нали? — Не разбирах как това ще обясни всичко, но я оставих да разказва. — Уплашени, че Соларин ще пробута същия трик и на този турнир, КГБ решават да пречукат Фиск, а след това се опитват да сплашат и мен. Ако някой от нас двамата победи Соларин, той ще трябва да ни даде тайната формула! — Тя беше възхитена колко добре пасваше обяснението на всички обстоятелства, само че аз не бях склонна да приема становището й безропотно.

— Теорията ти си я бива — съгласих се. — Само че има няколко въпросителни. Например какво се е случило със Сол? Защо руснаците са позволили на Соларин да напусне страната, след като подозират, че ще приложи отново стария трик — ако изобщо е имало такъв трик? Защо, за бога, му трябва на Соларин да издава оръжейна формула на теб или на онзи стар нещастник Фиск, мир на праха му?

— Е, не мога да кажа, че всичко пасва идеално — призна тя. — Но поне е някакво начало.

— Както е казал навремето Шерлок Холмс: „Основна грешка е да се градят теории, преди човек да разполага с факти“ — цитирах аз прочутия детектив. — Предлагам и двете да направим малко проучване на Соларин. Освен това не е зле да съобщим в полицията. Разполагаме с две дупки от куршуми за доказателство.

— В никакъв случай — възрази развълнувано Лили. — Няма да призная, че не съм в състояние да разплета загадката сама. Силата ми е в изграждането на стратегии.

Споразумяхме се, след много разгорещени приказки и шоколадов крем, да не се виждаме няколко дни и всяка от нас да се опита да научи нещо повече за гросмайстор Соларин.