Читаем Облачен воин полностью

— Няма да споря с теб, малки брате. Твоята глава държи звездни тайни, моята ръка остро желязо… но и двамата сме родени да защитаваме Плейнфолк в името на Талисмана. — Той посочи с пръст плода в ръката на Кадилак. — Хайде! Подслади си езика с тази фиста, докато се чудиш над пътищата на света, и остави облачния воин на нас.

Когато падна мрак, групата спря. След кратка вечеря около огъня бяха разставени стражи, а останалите налягаха. Кадилак не можеше да заспи. Въртеше се, измъчван от нерешителност и вина. Накрая, когато повече не можеше да понася това състояние, потърси стария летописец.

Мистър Сноу спеше дълбоко и когато Кадилак го събуди, не беше в най-добро настроение.

— Велика Небесна майко, какво има? — изръмжа той, седна и потрепери. — Студено е! Ууухх! Вече съм много стар за спане на открито. — Той придърпа завивката върху раменете си. — Има ли останало някое дърво да сложим в този огън?

Кадилак намери няколко съчки, разрови гаснещите въглени и ги раздуха. Дървата пламнаха и Мистър Сноу сгря ръцете си и промърмори:

— Така е по-добре. — Огледа лицето на Кадилак на трепкащите оранжеви пламъци. — Изглеждаш така, сякаш покривът над главата ти се е съборил.

— Аз те опозорих, древни.

Мистър Сноу се прозина и се протегна.

— Остави на мен да преценя това. Просто започни отначало и разкажи всичко кратко и ясно. — Свали поглед от лицето на Кадилак и загледа пламъците.

Кадилак отново разкри мъката си от видяното в камъка, после пое дълбоко дъх и каза на Мистър Сноу, че е изпратил Мотор-Хед, Блек-Топ и Стийл-Ай да накажат облачния воин. После млъкна и нервно зачака учителят му да избухне.

Известно време Мистър Сноу не каза нищо. Гледаше огъня. Когато накрая повдигна глава, изглеждаше стар и уморен.

— Кога тръгнаха?

— Скоро след като ядохме.

Мистър Сноу въздъхна уморено, после потри енергично лицето си и каза:

— Тогава най-добре да тръгваме…

— За селището? — Кадилак се почувства объркан от спокойната реакция на Мистър Сноу.

— Къде другаде?

— Ти не си ядосан, древни?

Мистър Сноу отново се прозина.

— Ядосан? Глупак! Идиот! Направеното от теб не променя нищо! Мислиш ли, че някой от нас може да промени волята на Талисмана? Ти си инструмент на тази воля!

Кадилак коленичи и наведе глава.

— Прости ми, древни, че бях сляп и глух за думите ти.

— Няма какво да прощавам — измърмори Мистър Сноу. — Когато бях на твоята възраст, аз също мислех, че мога да управлявам света. Но не е така. — Той стана и почна да навива постелята си.

Кадилак също стана.

— Означава ли това, че трябва да приемем позора… да не предприемем никакво действие, да не направим нищо?

— Разбира се, че не! — възкликна Мистър Сноу. — Прави всичко, което трябва да се направи! Но преди всичко трябва да се опиташ да разбереш! Хайде… ела да събудим другите.

— Но… древни… какъв е смисълът да вървим, ако не можем да променим нищо…

В очите на Мистър Сноу се появи дяволит поглед. Той се изкикоти и пъхна пръст под носа на Кадилак.

— Да ти дам един урок. Който се надявам да не е напразен, защото тичането оттук до селището сигурно ще ме убие.

Клиъруотър видя малкия квадратен пакет от сгънати червени листа да лежи на рогозката за приказване пред колибата й, внесе го вътре, отвори го и намери кесията. С ловджийския си нож преряза възела и надзърна вътре. Миризмата на мухъл й подсказа, че съдържа дрийм кап. Тя извади верижката, разгледа знака с писмената на подземните хора и позна, че това е нещо, взето от Стив. И когато го допря до челото си, веднага разбра кой го изпраща и какво се иска да направи. Сърцето й трепна и замря при мисълта да отиде при облачния воин и от страх от онова, което можеше да се случи, ако ги намереха заедно. Тя знаеше, че Мистър Сноу няма да иска от нея да приеме риска за смърт и безчестие, ако това не е необходимо. Знаеше също, че ако направи онова, което се иска от нея, без знанието на останалата част от племето, облачният воин ще замине и ще я остави да се изправи пред Кадилак, смазана от срамното разбиране, че го е предала. И това би било също като смърт. Но тя беше дете на Плейнфолк, на племето М’Кол, от кръвната линия на Ши-Карго. И както Мистър Сноу беше казал на Стив, М’Колите имаха смелост да приемат съдбата си.

Дет-Уиш се върна в селището, докато Клиъруотър приготвяше вечерята, която щеше да сподели с племенните си сестри. Те не знаеха, че храната в техните блюда съдържа обилна доза дрийм кап. Сготвен с храната, той действаше като силно успокоително — и след един час двете спяха дълбоко.