Читаем Облачен воин полностью

По някакъв необясним начин пророчеството докосна някаква вътрешна струна дълбоко в психиката на Стив и оказа върху него незаличимо въздействие, равносилно на онова, когато Клиъруотър издигна камъка. Макар че Стив не би го описал по този начин, поетичната образност в стиховете му разкри един друг свят и му даде едно ново виждане за хората, които беше обучаван да смята за получовеци: лукавите, коварни мюти. Но истински учудващото беше датата, на която се твърдеше, че е направено пророчеството. Това означаваше, че появата на ешелоните и планеристите е била предсказана от Плейнфолк четиристотин години преди Федерацията да е предвиждала тяхното използване! Изглеждаше невъзможно, но ако бе вярно — и ако и другите събития, които бяха предсказани, се случеха — бъдещето на Федерацията определено изглеждаше необещаващо.

— Кажи ми… Клиъруотър… повелителка ли е?

— Да — отговори Мистър Сноу.

— Както се казва в пророчеството, три дарби ще се дадат на някой от Плейнфолк чрез силата на Талисмана. Първата на летописец, втората на повелител и третата на пророк… способност да се чете миналото и бъдещето по камъни.

Кадилак изпъчи гърди.

— Аз имам тази дарба.

Стив го погледна с видимо недоверие.

— Да не искаш да кажеш, че виждаш картини в камъните?

— Само в някои камъни — обясни Мистър Сноу. — Във виждащи камъни. — Видя изражението на Стив. — Не се смей. Кадилак беше този, който предсказа по един камък идването на желязната змия. Така разбрахме, че ти си в нейния корем.

Стив ги изгледа един подир друг.

— Затова ли си направихте целия този труд да ме запазите жив?

— Да. Небесните гласове ми казаха за идването на един облачен воин, чиято съдба е свързана със съдбата на Талисмана. Лицето ти беше направено известно на Кадилак чрез неговата дарба за пророчество. Съдбата събра твоите отделни нишки на съществуване заедно и възелът беше завързан чрез стрелата от неговия арбалет. И после той те погледна в горящата нива и те позна като образа, разкрит от камъка.

— А ако бях просто друг трекер?

— Щяхме да те оставим да изгориш — отговори Кадилак.

Стив помисли за момент върху това, после попита:

— Защо някои от вас ме наричат Носител на смъртта? Какво е това, което Мотор-Хед, който не се бои от нищо, е видял в сънищата си?

— Мотор-Хед е воин. Може би е сънувал собствената си смърт — каза Кадилак и погледна очаквателно Мистър Сноу.

Старият летописец поглади брадата си и втренчи поглед в очите на Стив.