Читаем Облачен воин полностью

Беше лъжа, разбира се. Стив знаеше много добре, че от Затъмнението през 2464, когато Федерацията за първи път беше научила за съществуването на мюти без малформации и с гладка кожа и бяха намерени първите редки екземпляри, никакви нормални жени не са били пленявани или предавани вместо налог. Наистина беше широко разпространено мнението, че поради някакъв генетичен каприз във вече дефектния процес нормални жени просто не съществуват. М’Колите не само бяха създали една такава жена — те притежаваха идеално оформена, високоинтелигентна фертилна двойка! Това беше информация, която ръководството на Федерацията щеше да оцени високо и тя щеше да му донесе много точки при следващата му оценка. Във всеки случай при условие, че имаше такава.

Стив се замисли за нещо, което Мистър Сноу беше казал в един по-раншен разговор. Че прародителите на мютите са били същества с прави крайници от Старото време. До откриване на истинския цвят на кожата на Кадилак и Клиъруотър Стив смяташе, че това е нелепица. Още от раждането му на него му беше втълпявано, че пионерите са единствените истински наследници на онези, които са живели преди Холокоста. Адските огньове, които бяха унищожили света, били запалени от мюти, които — според архивите — още тогава били полухора.

Но дали версията на Мистър Сноу не съдържаше елемент на истина? Дали Кадилак и Клиъруотър нямаше да родят здраво дете и други като тях сред останалите племена на Плейнфолк нямаше да създадат поколения нормални? И мютите нямаше повече да са мюти. Тогава цялото основание за съществуващия от столетия конфликт щеше да изчезне. Кристофър Кълъмбъс! Как щеше да съществува Федерацията, ако нямаше с кого да се бие? Повече от петстотин години причиняването на смърт беше станало начин на живот за поколения трекери. Във всичко — организация, мисли, думи и дела — Федерацията беше пригодена за конфликт с мютите. От петгодишен той беше изцяло посветен на обучение да убива уродливите същества. Какво щяха да правят планеристите като него без война?

Объркването му бързо нарастваше и Стив прекъсна тревожния ход на мислите си и превключи обратно на Мистър Сноу. Старият летописец го наблюдаваше с весело изражение.

— Ти, изглежда, също си пропуснал нещо. Аз съм ваш пленник. Ти ми пусна мухата за бягство, но и двамата знаем, че никъде няма да отида. На кого мога да кажа?

Мистър Сноу вдигна рамене.

— Знае ли човек? Всичко се случва.

Стив не беше сигурен какво означава това. Старият летописец обичаше да прави нещата да звучат загадъчно. Защо не? Да поддържа вниманието на хората беше част от работата му.

— Кажи ми нещо… Мотор-Хед ли е един от хората, които са донесли за мен?

— Той не е водач, но, да… той е един от тях. И ти си прав. Въпреки онова, което им казах, че си под защитата на Талисмана, те търсят повод да се отърват от теб. Твоят, хм… как да се изразя?… Твоят интерес към Клиъруотър може да се окаже очакваната от тях възможност.

— Кой казва, че се интересувам от нея?

— Хайде, Брикман… това е изписано на лицето ти.

Стив почувства, че бузите му пламнаха.

— Не се смущавай. Това се случва с всички нас. За това не трябва да се чувстваш виновен. — Мистър Сноу спря и заразглежда внимателно Стив. — Греша. Ти наистина си разстроен. Дали защото тя е мютка?

— Тя не е… — Стив прехапа устни, за да не навлезе по-дълбоко.

— Да, ясно какво имаш предвид. — Мистър Сноу кимна разбиращо. — Сигурно е трудно за теб.

— Виж — каза Стив. — Далеч си от истината. Фактът, че сега зная, че Кадилак е нормален, не променя отношението ми към него. Клиъруотър… е съвсем друго нещо. Аз мога да разбера, че племето иска да я пази, докато й дойде времето. Нека погледнем фактите. Тя е…

— Уникална?

— Не знам — отговори предпазливо Стив. — Но определено е рядък екземпляр. Е, ти го знаеш. Само се постарай добре да се грижат за нея.

Мистър Сноу се изкиска.

— Тя може сама да се грижи за себе си.

— Няма за какво да се смееш — настоя Стив. — Ешелоните ще се върнат. Много ешелони. Въпрос на време е кога Федерацията ще стъпи на ваша територия. Когато го направи, М’Колите могат да са щастливи от възможността да разменят Клиъруотър, вместо да плащат данък. Тя е най-големият ви актив. С нея и с Кадилак вие ще можете да поставяте свои условия за сделката.

Мистър Сноу поклати глава.

— Плейнфолк никога не са плащали данък и никога няма да плащат. Това, което казваш, е вярно… Кадилак и Клиъруотър са като скъпоценни камъни в корона на велик крал от Старото време. Но ние притежаваме нещо с още по-голяма стойност. Най-големият актив на М’Колите е нашата готовност да приемем съдбата си. Това изисква кураж, което ти не можеш да разбереш.

— Прав си — съгласи се Стив. — Не го разбирам.

— Един ден ще го разбереш.

Прозвуча повече като заплаха, отколкото като обещание. Стив се втренчи мълчаливо в Мистър Сноу, после каза:

— И така… какво предлагаш да направя?

— Да направиш? — Мистър Сноу вдигна рамене. — Ти постъпваш както ти е писано. Животът продължава. Колелото се върти.

— Това ли е всичко?