Читаем Никол полностью

— И аз. Но Никол беше на друго мнение. Направи ми сцена. Не желаела да бъде утешителна награда… Да не ти казвам какво не наговори още. Излезе, че не била щастлива с мене. А през онази нощ… — Клейтън млъкна.

— Давай, давай! Това е най-хубавата история, която съм чувал!

— Тя спеше в стаята на Бет, а аз бях в Джеймсовата сгая. Чух я да крещи и веднага отидох при нея. Нещо я беше изплашило до смърт. Гледах да я успокоя. Налях й малко вино и я накарах да ми разкаже…

— Клейтън скри очи с ръка. — Прекарала е ужасни дни. Революцията. Родителите й загинали на гилотината, а тълпата изпепелила дома им. След това възстаналата паплач убила дядо й, пред прозореца и разнасяли главата му набодена на копие…

Уесли смръщи лице.

— Та какво след онази нощ?

„Важното е не какво стана след онази нощ — помисли си Клей. — Съществено е онова, което се случи през нея…“

Защото оттогава не намираше покой, стъмнеше ли се, тя отново бе в ръцете му, галеше я и я любеше, ден след ден, нощ след нощ…

— На следващия ден тя ме напусна — добави Клейтън глухо. Всъщност не ме напусна, а се изнесе на отвъдния бряг в старата мелница. Започна да работи и да не повярваш колко добре се справя.

— И сега ти искаш да си я върнеш обратно, това ли е? — Сега вече и Уес се замисли. — Но ти каза, че си го закъсал с жените, а не е една жена. Има ли и още нещо?

— Нещото е това, че Бианка пристигна в плантацията.

— Какво говориш?! А тя какво представлява?

Клей се затрудни с отговора. Бианка бе вече две седмици в дома му, но знаеше и сега за нея толкова, колкото при пристигането й. Тя или още спеше, когато той излизаше на работа сутрин, или вече спеше, когато се прибираше от работа. Веднъж Андрес му обърна внимание, че харчела много пари, но Клей бе отпъдил това оплакване само с едно махване с ръка. Все може да си позволи да купи няколко дрешки на жената, за която ще се ожени.

— Не мога да кажа какво представлява като жена. На времето в Англия се влюбих от пръв поглед в нея и смятам, че нищо не се е променило. Красива е, мила… Цялата свежест и доброта…

— Уж не знаеш какво представлява, а ми разказа сума ти работи за нея. Чакай сега! Нека да си изясня положението! Женен си за една чаровница, а едновременно с това си сгоден и влюбен в една не по-малко очарователна жена…

— Нещо такова — усмихна се смутено Клейтън. — Като те слушам сега, излиза, че съм в завидно положение.

— Виждал съм и по-тежки ситуации. Например положението на един самотен ерген като мене.

Клейтън изпръхтя. Трудно би могъл човек да си представи по-малко самотен ерген от Уесли, вечно заобиколен от рояк жени.

— Чуй сега какво бих направил аз на твое място — засмя се Уес и плесна Клейтън по коляното. — Запознаваш ме е тези две дамички и аз те отървавам от едната. А можеш, примерно, да си запазиш онази, която аз ти оставя, така че изобщо няма да се мъчиш да избираш. — Уесли явно виждаше само смешната страна на нещата, но Клей си остана сериозен и приятелят му изостави шеговития тон. — Хайде, Клей, съгласи се, че това ще е най-доброто решение.

— Зная ли — каза Клей. — Нещо напоследък съвсем се обърках и не мога да реша.

Уес се изправи и поразкърши.

— Тази Никол още ли е в мелницата? Смяташ ли, че ще е удобно да ида да я видя?

Клейтън присви очи.

— Сигурно. Тя живее там с Джени. Убеден съм, че ще те посрещне любезно. Вратата й е широко отворена за всеки гост.

Уесли изгледа приятеля си, обеща да намине по-късно на вечеря и да опита кулинарните чудесии на Маги, метна се на коня и тръгна Надолу към реката. Пусна коня да върви спокойно, искаше му се да поразмисли.

Какво му става на Клейтън? Като че бе разговарял с непознат човек. От деца бяха неразделни. Дойде холерата и отнесе родителите на Клей и бащата на Уесли. Майка му след това бързо си отиде от мъка. Общата трагедия сближи четирите момчета — Джеймс, Клей, Травис и Уесли още повече. Понякога не се виждаха със седмици, всеки погълнат от работата си из плантацията, но останеше ли им малко време, бързаха да наобиколят приятелите си.

Уесли се усмихна при спомена за една забава в Ейръндел хол, трябва да са били по на шестнадесет години с Клей… Бяха се хванали на бас, че всеки един от тях ще успее да завлече една от сладичките близначки на Кантънови из шубраците… Дори не беше трудно, ама изведнъж изникна Травис, спипа момчетата за яките и ги метна без всякакво усилие в шадравана…

Какво ли стана с близначките Кантънови?

Клей, какъвто го знаеше от по-рано, би се смял на новоизникналата ситуация с двете жени в дома му. Направо би грабнал онази, които му харесва и я би отнесъл в спалнята си. Да, Уесли познаваше мъжа, който бе организирал цяло отвличане на една английска дама. Но този човек днеска, дето едва не се боеше да се прибере в собствената си къща, му беше абсолютно непознат.