Читаем Невинните полностью

Той на няколко пъти понечи да я заговори, но в крайна сметка си тръгна, без да го направи. На излизане се обърна да я погледне. Тя се смееше на коментарите на един от гостите и не го забелязваше. Може би така е по-добре, рече си той. Какъв е смисълът?

Роби стана и пристъпи към прозореца.

Есента бе настъпила. Листата на дърветата в парка започваха да капят, а вечерите бяха доста студени. Понякога още се усещаше влажният полъх на лятото, но все по-рядко. Времето в момента беше доста добро за един град, построен върху блато, който — по мнението на мнозина — продължаваше да е блато, особено в кварталите, в които се подвизаваха професионалните политици.

Роби успя да приключи предварителните си проучвания в рамките на ограниченото време, което му беше отпуснато. Те включваха и репетиция на логистиката, която продължаваше и в момента и която при създалата се ситуация беше доста сложна. Това не беше достатъчно и не му донесе удовлетворение. Но нямаше избор.

Локацията не изискваше използването на средства за бързо придвижване. Нито самолети, нито влакове. Но и мишената беше различна, при това в лошия смисъл на думата.

Понякога преследваше хора, представляващи глобална заплаха, като Ривера и Талал. Друг път просто решаваше конкретен проблем.

Използваха се различни етикети, но в крайна сметка всички те означаваха едно и също. Работодателят му решаваше кое живо същество ще стане мишена, а след това възлагаше на хора като Роби задачата да го лишат от живот.

С оправданието, че по този начин светът става по-добър.

Като изпращането на най-могъщата армия в света срещу един луд в Близкия изток. Победата бе сигурна още със започването на войната. Но това, което не можа да се предвиди, бе случилото се след победата. Тоталният хаос.

Един от начините да попаднеш в капана, който сам си заложил.

Институцията, за която работеше Роби, имаше конкретна и ясна политика по отношение на оперативните работници, заловени по време на мисия. Никой никога нямаше да признае, че Роби е работил за правителството на Съединените щати. Нямаше да се вземат никакви мерки за спасяването му. Тази позиция беше коренно противоположна на девиза на морската пехота «Един за всички, всички за един». В света на Роби всеки се грижеше сам за себе си.

При всяка мисия той си изготвяше собствен план за изтегляне в случай на провал. Сам, без чужда помощ или някакви предварителни указания. За щастие, никога не се беше налагало да прибягва до него просто защото нямаше провал. Поне досега. Което не означаваше, че това няма да му се случи още на следващия ден.

Заслугата за изготвянето на собствените планове за изтегляне беше изцяло на Шейн Конърс. Той научи Роби как да действа в такива случаи, признавайки мимоходом, че знае за какво става въпрос от една операция в Либия, която се провалила по независещи от него причини.

— Няма кой да ти помогне освен самият ти, Уил — каза му Конърс.

През всичките години, които последваха, Роби помнеше тези думи и вероятно щеше да ги помни, докато е жив.

Огледа апартамента си. Обитаваше го от четири години, защото му харесваше. В квартала имаше много ресторанти, до които можеше да стигне пеша. Имаше и доста магазини, които се различаваха от големите търговски вериги. Той се хранеше предимно навън. Обичаше да седи на някоя маса, откъдето можеше да наблюдава минувачите. В някаква степен се чувстваше като студент, който изучава обществото. И който по тази причина беше все още жив. Умееше да разчита лицата на хората дори когато получаваше възможност да ги зърне само за миг. Но това не беше вродена дарба, а търпеливо изградено умение, подобно на всички останали качества, които притежаваше.

В приземието на блока имаше фитнес, който Роби посещаваше редовно. Там поддържаше физическата си форма, трупаше мускули и упражняваше техниките, които се нуждаеха от упражнения. Беше единственият посетител на залата. На други места тренираше техниките с оръжие и останалите умения, които имаха пряка връзка със занаята му. Там използваше и партньори.

Всичко това не беше лесно, когато човек е на четирийсет години.

Раздвижи шийните си прешлени във всички посоки и беше награден с очакваното пропукване.

Навън се затръшна врата. Той пристъпи към шпионката и успя да зърне съседката, която буташе колелото си по коридора. Жената от купона, която работеше в Белия дом. Пътуваше до местоработата си с обикновени дънки, които вероятно сменяше там с делово облекло. Винаги беше първата, която напуска блока. С изключение на случаите, в които Роби я изпреварваше по неотложни причини.

А. Ламбърт.

Това беше името, изписано на пощенската ѝ кутия във входното фоайе. От служебната справка беше научил, че «А.» означава Ан.

На неговата пощенска кутия беше изписано само Роби. Без инициал за първото име. Нямаше представа дали хората се учудват на това. Вероятно не.