— Късно. Слънцето трябва да е залязло. Това изискване е свързано с етнически ритуали, които те спазват. Сдобихме се с някои детайли, включително с най-вероятния му маршрут. Мислим, че намерихме подходящо място да се справим с придружаващата кола. Ще ви изпратя всичко, с което разполагаме, на друг таблет.

После си тръгна.

— Това ли е едно от странните неща, които каза, че ще се случат? — попита Кейси Найс.

— Не, дотук всичко беше предвидимо.

43

Новият таблет ни беше донесен от същите хора. Те казаха, че паролата, която трябва да въведе Найс, е телефонният номер за справки на застрахователната компания на майка й, а моята е името на втория човек, когото застрелях пред очите на Шумейкър. После си тръгнаха.

Качихме таблета в стаята на Найс и въведохме паролите. На дисплея се появи дълъг списък с файлове.

По-голямата част от данните бяха свързани с далечното минало на Чарли Уайт. Те бяха старателно събирани с години, организирани във фолдери и съпоставяни с други данни с надеждата, че миналото ще подскаже бъдещето. Включително и всички пътувания на Чарли Уайт от източните до западните предградия. Оказа се, че нито веднъж не е използвал М25 — предпочитал е Северния околовръстен път, който заедно с Южния беше част от някогашните усилия да се изгради орбитална система около града. Днес тя беше безнадеждно затънала сред разпростиращите се на всички страни квартали и „околовръстен“ звучеше твърде неточно. В 85,7 процента от случаите старият Чарли беше избирал този обиколен и по-бавен маршрут, а в останалите 14,3 процента бе прекосявал директно центъра на града. Според анализа съотношението показваше ясно изразени предпочитания. Дотам бяха стигнали заключенията им. Не беше трудно да изчисля наум, че 14,3 процента прави една седма от 100 процента. Бях убеден, че Чарли избира краткия път единствено в неделя, когато центърът би трябвало да е по-спокоен и прекосяването му да не е проблем. През всички други дни от седмицата, когато му се е налагало да прескочи до Западен Лондон, той — сигурен съм — се е придържал към по-дългия маршрут. Разбира се, в днешно време между неделите и останалите дни почти нямаше разлика. Чарли обаче беше стар човек със стари, трудно изкореними навици. Вероятно още живееше във времената, когато Лондон е бил призрачен град в неделя, а на мястото на М25 е имало само ферми.

— Какъв ден сме днес? — попитах.

— Петък — отвърна Найс.

Бенет беше защитил залозите си, като бе взел мерки и за двата маршрута. Директното пресичане на центъра бе назовал Избор №1, а Избор №2 беше Северният околовръстен път. Не че имаше някакво значение. Защото обиколният път в крайна сметка се срещаше с прекия — в случая в посока девет нула-нула на часовниковата стрелка. Което беше най-подходящото място за блокиране на придружаващата кола. С един куршум два заека. Това беше направил Бенет. Имаше една въздушна снимка на мястото, където се пресичаха двата пътя — едно сюрреалистично асфалтирано пространство с площ от няколко декара — сякаш нормалната пресечна точка на две пътни артерии се беше раздула до огромни размери, също като къщата на Джоуи.

Домът на Чарли Уайт беше маркиран върху картата с червена капка, а целта на пътуването му — с друга такава. Това беше къща в Ийлинг, очевидно собственост на боса на другата банда. Среща на високо равнище. Имаше и снимка на тази къща — голяма и представителна постройка от червени тухли, не съвсем типична за предградията. Не на хиляди километри от Чигуел, но все пак достатъчно далече. Улицата изглеждаше поне с трийсет години по-стара от тази на Джоуи, но без съмнение изникнала по същите причини. И богатите трябваше да живеят някъде.

Последният ролс-ройс на Чарли имаше собствен файл със снимки. Голям и грозен, със странни, отварящи се на обратната посока задни врати. Но много внушителен. В това нямаше никакво съмнение. В 93,2 процента от случаите Чарли заемаше мястото зад шофьора, с охранител до себе си и още един отпред. В останалите 6,8 процента той сядаше на другата задна седалка. Компютрите не бяха установили модел при избора на място. Типично за тях, тъй като не можеха да отчетат здравия разум. Редовният шофьор на Чарли явно беше дребен човек. Воланът се намираше отдясно, а колата се движеше в лявото платно. Може би Чарли не се е чувствал удобно толкова близо до тротоара, особено когато колата пълзи в трафика или спира на светофар. По тази причина е избирал да е по-близо до осовата линия, зад дребния шофьор. С изключение на случаите, при които въпросният шофьор е излизал в отпуск. Редовен отпуск, двайсет и пет работни дни за дванайсет месеца, което вероятно е законният минимум и което представлява точно 6,8 процента от една календарна година. Мястото му вероятно е заемал друг, по-едър, и тогава Чарли е бил принуден да се прехвърли отляво.

— Трябва да си купя много остър нож — заявих аз на Найс.

— Добре — съгласи се тя.