— Би могло. Но продължавам да мисля, че заместничката на заместника изразява мнението на мнозинството.

— Така ли наричаш Скаранджело?

— Това й е длъжността.

— Дали пистолетът ти те чака в хотела? — подхвърлих.

— Какъв хотел?

— В който ще отседнем. Или ще си го вземеш от друго място?

— Няма пистолет. Аз съм на неофициална мисия — тоест правителството не може да ме въоръжи. Теб също.

— Тогава какво ще правим?

— Стандартната процедура е да се въоръжим на място — отвърна тя. — Просто трябва да се поогледаме.

Врътнах глава наляво и после надясно, за да избутам настрани крилата на облегалката за глава.

— Мисля, че няма да е трудно — казах аз, — защото ромфордските момчета сигурно вече са влезли в ролята на охрана на Карсън и Кот. Рано или късно ще се сблъскаме с хората от външния кордон, от крайната окръжност на паяжината. Те със сигурност са въоръжени, така че просто ще си набавим оръжие от тях.

— Това е възможност, която трябва да се обсъди. Генерал Шумейкър е на мнение, че контактът с външния им кордон по принцип е добра тактика. Според него той трябва да бъде осъществен под предлог, че търсим дрога или някаква услуга, предлагана от тях. Пробием ли първия кордон, ще засечем координатите на втория и така ще стигнем до центъра. Тоест до Кот и Карсън.

— Ще ти задам един въпрос, на който искам честен отговор — казах аз.

— Зависи от въпроса.

— Колко още анонимни агенти командирова правителството ни?

— Петима.

— А колко са британците под прикритие?

— Тринайсет, доколкото знам.

— А останалите шест страни?

— По двама от всяка. С изключение на Русия, която изпраща седем, колкото и ние.

— Кога ще пристигнат?

— Вероятно преди нас. Ние малко ще закъснеем за купона.

— А в каква степен са ангажирани ромфордските момчета?

— В смисъл?

— Колко е голям бизнесът им? Големи доставчици ли са, търгуват ли на едро, имат ли собствена дилърската мрежа?

— Нямам представа.

— Но все пак не е много дребен, нали? А да се занимаваш с дрога, проститутки и оръжие значи постоянно да търгуваш. В търговията винаги се появява по някое ново лице, което предлага по-добра цена, без значение от коя страна. Тоест те донякъде са свикнали да работят с непознати. Така че, ако се появи някой с гангстерски вид, който предлага сделка, те едва ли ще се замислят. Може би и при втория няма да им светне. Но ти току-що изброи трийсет и седем човека, които вероятно ще имат същите идеи като Рик Шумейкър. Е, след третия или четвъртия онези ще почнат да стрелят на месо. Това означава, че ние не бива да действаме така. Ще направим нещо друго.

— Какво?

— Ще ти обясня по-късно — рекох.

Засега не бях измислил нищо, а на нея й бяха останали само пет хапчета.

24

Спах може би три часа с изправен гръб и заклещена между крилата на облегалката глава. Лампите светнаха деветдесет минути преди кацането и в кухненския бокс се започна едно тракане и дрънчене. Кейси Найс имаше вид на човек, който не е мигнал. Бледа, със зачервени очи и изтерзан вид. Обичайните радости на дългите нощни полети.

— Ходил ли си в Лондон? — попита тя.

— Няколко пъти.

— Какво трябва да знам?

— Ти не си ли ходила?

— Не и по работа.

— Това не е работа. Нали помниш, че сме без официален статут?

— Именно — кимна тя. — Предстои ми да цъфна в чужда страна, където ще наруша поне сто закона и разпоредби. Те няма как да не го забележат.

— От това следва, че летището ще бъде най-сериозният ти проблем. Трябва да очакваме повишена бдителност, а те и без това са параноици. Навсякъде са наблъскали камери и огледални стъкла. Ще ни наблюдават от мига, в който слезем от самолета. Буквално от ръкава. Нас и всички останали. Търсят нервно или неуверено поведение. Това е начинът да набелязват подозрителните пътници. Ще е голям провал, ако ни върнат обратно или ни заключат някъде. Затова се постарай да не изглеждаш нервна или несигурна. Не мисли за стотиците закони и разпоредби, а за нещо различно.

— Например?

— Например какво най-много би искала да правиш в Лондон. Някое скришно желание, дори да е глупаво.

— Искаш да разбереш какво е?

— Не, искам то да ти е в главата. Все едно си тук заради него. Нямаш търпение да хванеш първото такси и да го осъществиш.

— Добре.

— След летището ще ти бъде далеч по-лесно. Но не бива да забравяш камерите, които следят всеки квадратен сантиметър от всяко обществено място. А и повечето жилищни сгради са снабдени с тях. Лондон изкупува една четвърт от световното производство на охранителни камери — всичките струпани на едно място, в един град. Трябва да се примирим с този факт и да продължим напред. Снимаме се във филм, независимо дали ни харесва или не. Единственият ни шанс е да се измъкнем, преди да са започнали да преглеждат видеозаписите.

— Ако открием Кот и Карсън, няма защо да бързаме. Вероятно ще ни поканят в Бъкингамския дворец, за да ни връчат медали.