Читаем Нещо лично полностью

— Сериозно ли говориш?

— Не съвсем. Но съм съгласен с теб за местната подкрепа.

— Което означава, че виетнамците няма да споделят нищо полезно — от гордост или чувство за дисциплина. А ние си оставаме с празни ръце. Само със собствените си интерпретации на един объркващ и недовършен сценарий.

— Няма нищо недовършено в него — поклатих глава аз. — Най-вече от гледна точка на Хенкин.

— Според нас той е отлетял за Париж с намерението да ни убеди, че англичанинът и Дацев не са замесени. Съгласен ли си?

Кимнах.

— Той каза, че едно „пробно шоу“ било под нивото на Дацев.

— А френското разузнаване твърди, че Хенкин бил твърдо решен да докаже, че изстрелът не е бил точен. Което донякъде е вярно. Вляво и малко ниско. Москва твърди, че Дацев никога не пропуска. А вляво и малко ниско е почеркът на Кот в Арканзас — поне върху книжните мишени, които открихме.

— Кот не е бил на онази тераса — заявих аз.

— Откъде знаеш? — вдигна глава О’Дей.

— Жената от ГДВС каза, че са направили изчисления — стрелецът е бил в седнало положение зад сандъчето за цветя. А Кот тренира стрелба от легнало положение в продължение на цяла година. Това е като спането — всеки си има естествена поза. Седналото положение не е естествено за Кот.

— Добре е да го знаем — кимна О’Дей.

— Но Хенкин не е могъл да го знае — обади се Кейси Найс. — Той твърди, че Дацев не може да пропусне, и нищо повече. По тази причина е бил просто един доволен турист, преди да го застрелят. Нещата се объркват именно тук. Уж не може да бъде Дацев, след което се оказва, че може. Защото Дацев и Хенкин са имали по-специални отношения. А Кот и Карсън нямат никакви отношения с Хенкин.

— Стани — казах аз.

— Какво? — учуди се тя.

— Стани и си събуй обувката.

— Защо?

— Просто го направи.

Тя стана.

— Коя обувка?

— Която си избереш — отвърнах аз и също се изправих. Кейси се наведе и събу лявата. Прекосих стаята по посока на вратата. Подобно на всяка стандартна врата и тази представляваше боядисан дървен правоъгълник с височина двеста и десет сантиметра и широчина осемдесет. — Представи си, че това е стъклен панел, за който предварително знаеш, че е доста здрав. Представи си, че ти давам само един шанс да го счупиш с токчето на обувката си. С възможно най-силния замах, на който си способна. Покажи ми мястото, където ще нанесеш удара.

За миг Кейси остана неподвижна, после закуцука към мен. Завъртя обувката в ръката си, за да се прицели, но после я отпусна.

— Не съм достатъчно запозната с тези неща — каза тя. — Става въпрос за наука, свързана със здравината на материалите.

— Дацев, Кот и Карсън също не са учени. Направи го по инстинкт.

Видях я как оглежда различни части от вратата. После вдигна обувката, но продължи да обмисля алтернативите.

— Обяснявай действията си гласно — подхвърлих аз.

— Не бива да е близо до ръбовете — промълви тя. — Според мен най-много да се отчупи тънко парченце. Сякаш някой е гризнал открая голям сладкиш.

— Добре.

— Не бива да е и точно в центъра. Имам чувството, че силата на удара ще се разпространи равномерно към краищата, а след това ще се върне обратно и ще затихне. Панелът просто ще потрепне, като кожата на барабан.

— И тъй, къде?

— Встрани от центъра, но не много далече от него. За да се получи асиметричен удар. По този начин и вътрешното напрежение ще помогне.

— Покажи ми.

Тя вдигна обувката, прицели се и направи широк замах. Токчето се заби в горната лява четвъртина. Ако приемехме, че вратата е в мащаб едно към едно с блиндирания панел в Париж, точката на попадението щеше да бъде малко над петдесет сантиметра навътре от левия ръб и малко над седемдесет под горния.

— Вторият, а не първият изстрел е трябвало да улучи мишената — казах аз. — Първият е целял да пробие стъклото. Това е положението. Не става въпрос за пропуск, а за абсолютно точно попадение.

Кейси Найс заподскача на един крак край вратата, докато си обуе обувката, а после се върна на мястото си.

— Мисля, че Хенкин го разбра още от самото начало — добавих аз. — А и заключенията на французите подсказваха, че това по-скоро е работа на Дацев. Той беше пристигнал в Париж с надеждата, че неговият човек е чист, но всичко, което видя, сочеше обратното.

— Всеки от тримата би могъл да произведе този изстрел — обади се Шумейкър.