Читаем Некромантът полностью

Тогава най-близката до Прометей статуя, изобразяваща грациозна жена, се раздвижи. Парче втвърдена глина падна и се разби на земята, а отдолу се показа тъмна плът. Зад Древния друга статуя, мъжка, се размърда леко и още глина изпопада, за да разкрие наситено златна кожа.

— Малки братко…

Огнената аура на Древния лумна още по-високо и запрескача от статуя на статуя, като възпламеняваше писмената. Пращящи топчета от нея закапаха от кожата на Прометей като пот и се затъркаляха по пода. Щом стигнеха до някоя статуя, почваха да съскат и да се издуват и езици от пламък плъзваха по глината, за да запалят символите. След като всички писмена се разгоряха и фигурата бе обгърната в огън, тя се раздвижваше и втвърдената глина се свличаше от тялото й, за да се разбие на пода.

Зефания внезапно осъзна, че аурата на брат й е променила цвета си. Сега тя беше по-тъмна, почти грозна, а горчиво-сладкият аромат на анасон бе станал остър и неприятен.

— Прометей! — извика тя тревожно, но той не я чуваше. Зефания знаеше какво става: аурата му бе започнала да го поглъща.

Аурата на Древния вече представляваше истински ад, плътна колона от огън, издигаща се чак до върха на пирамидата, а Прометей почти не се виждаше сред пламъците. Огънят отскачаше от тавана и се сипеше върху статуите като горящ дъжд. Жегата бе непоносима, тя заливаше хилядите фигури, изгаряйки глината, за да оголи плътта отдолу.

Зефания знаеше, че трябва да отвлече вниманието на брат си, да угаси аурата му, преди огънят да го е погубил.

Отчаяно се запромъква между статуите. Някои от тях се катурваха и падаха, и онези части от глинените им черупки, които не бяха докоснати от аурата на Прометей, се разбиваха на прах при удара в пода. Когато се приближи достатъчно, Зефания разви камшика и замахна към брат си. Камшикът се усука около протегнатата му ръка. Металът и кожата на оръжието моментално засияха в яркочервено и пламнаха. Тя дръпна с всички сили и Прометей се олюля.

Аурата му затрепка, потъмня, а после лумна още по-ярко. Мирисът на анасон вече бе станал несъмнено противен. Горчеше.

Зефания освободи с дръпване горящия камшик, а после замахна отново, като този път го уви около гърлото на брат си. Стисна го с две ръце, дръпна силно и успя да извади Прометей от равновесие. Той се олюля, после аурата му трепна и угасна, и Древния рухна на колене.

— Прометей… — Зефания се смъкна на пода и гушна брат си, без да обръща внимание на топлината, която изгаряше плътта й и опърляше дрехите й.

Прометей отвори зелените си очи и се взря в нея.