Читаем Не се връщай полностью

Отблизо Шраго наистина изглеждаше странно. Главата му блестеше на уличните лампи, очите му бяха дълбоко хлътнали в орбитите си. Лицевите му кости изглеждаха остри, сякаш издялани от камък. Човек като нищо можеше да си счупи ръката, ако ги удари. Кръстът му беше пристегнат с широк колан, а панталонът беше издут от мощните му бедра. Гърдите над колана бяха широки и се повдигаха учестено. Беше поне петнайсет години по-млад от Ричър. Як като бик, твърд като скала. От цялата му фигура лъхаше заплашителната миризма на агресията. Ушните му миди изглеждаха недокоснати, като на всеки нормален човек. Но меката тъкан около тях беше изрязана, вероятно с ножица. Бавно и старателно. Това, което беше останало, приличаше на някакво макаронено изделие, може би тортелини. Лъскаво, с цвета на кожата. Не точно във формата на шестоъгълници.

Шестоъгълникът има правилна форма, с шест еднакви страни, а ушите на Шраго бяха изрязани така, че да останат само мидите, без да се търсят геометрични пропорции. По-скоро приличаха на неправилни многоъгълници. Ричър си помисли, че би поспорил с момичето относно формата им. След като и двамата се смятаха за педанти.

— Последен шанс, сержант — подхвърли той. — Време е за важното решение. Ние знаем всичко за Скъли, Монтеки и Морган. Можеш да се спасиш само ако започнеш да говориш. Мозъкът е най-силното оръжие на боеца. Използвай го. Но и в двата случая ще се наложи да ти счупя ръката. Защото нарани онова момиче в Беривил, без да ти е виновно за нищо. А все още не си си получил заслуженото. Имаш проблем с жените, нали? Може би една от тях ти е подрязала ушите?

Шраго се разкрачи за максимална устойчивост и рязко завъртя надясно тялото си от кръста нагоре. Толкова рязко и силно, че Ричър зърна за миг дори гърба му, проблеснал на светлината на лампите. Това движение задължително щеше да бъде последвано от обратно завъртане и бърз замах с лявата ръка. С внимателно контролиран лакът, насочен към гърлото на Ричър и подкрепен от инерцията на цялото тяло. С двойното предназначение — да елиминира противника и да го използва като трамплин за скок срещу Търнър.

Поне такъв беше замисълът.

Но Ричър го разгада навреме и тялото му се раздвижи една стотна от секундата след тялото на Шраго. Със същото завъртане, като танцьор, следващ движенията на партньорката си. Гигантският му десен юмрук се стрелна надолу към мястото, на което всеки миг щеше да се озове незащитеният бъбрек на Шраго, следващ завъртането на тялото му. Едновременно с това мозъкът му продължаваше да прави разбор на емоциите в душата на противника, опитвайки се да прецени каква част от тях се дължат на ушите и каква — на отношенията му със Скъли и Монтеки. Защото защитата на всяка кауза е индикатор за нейната дълбочина. В крайна сметка реши, че главното са ушите, но има и защита на кауза. На една удобна кауза, носеща лесни пари.

После Шраго достигна границата на равновесието и отскочи като пружина в обратна посока. С вдигнат лакът, готов да нанесе решителния удар. Но още преди да го насочи в гърлото на Ричър, неговият десен юмрук се стовари върху бъбрека му. Шраго се олюля от парализиращата болка. Това даде възможност на Ричър да довърши собственото си въртене наляво, което стана автоматично и точно навреме. Левият му юмрук се стрелна отдолу нагоре и попадна в шията на Шраго. Кратка, но мълниеносна серия от два удара. Туп-туп, десен-ляв, в бъбрека и шията. Шраго се люшна в обратна посока и успя да остане на крака, но вече беше готов за броенето на рефера. Не го получи, защото юмручният бой в тъмната част на „Лафайет“ нямаше нищо общо с правилата на цивилизования спорт.

Ричър се възползва от възможността да огледа противника си на слабата светлина на уличните лампи, питайки се коя част от собственото му тяло е по-твърда от лицевите кости на Шраго. Отговорът дойде бързо, почти едновременно с рязкото му движение напред. Главата му се заби в лицето насреща му, точно в основата на носа. Като топка за боулинг, летяща към кеглите. Сякаш беше чакала подходящия момент за изстрелване надалече от тук, чак към кленовете в дъното на алеята. Ричър отстъпи назад, а Шраго остана на крака в продължение на една много дълга секунда. После сигналите достигнаха коленете му и той рухна на земята. Ричър се приближи към него и го обърна по гръб с крак. После се наведе, хвана китката му и рязко я завъртя назад и нагоре, след което със същия крак счупи лакътната става.

Прерови джобовете му. Откри портфейл и телефон, но не и пистолет. Човекът все пак идваше направо от летището.

Ричър се изправи, изпусна въздуха от дробовете си и нареди на Търнър:

— Обади се на Еспин и му кажи да дойде да го прибере. Предай му, че ще получи всичко необходимо за заповедта, която му трябва.

Останаха да чакат в противоположния край на парка, където беше доста по-тъмно. Телефонът на Шраго беше същата евтина изработка като този на Райкард — с предплатена карта само за една мисия, след която щеше да бъде захвърлен. Но в списъка с контактите фигурираха не три, а четири номера.